Започва приемът по програма „Пчеларство"

 Документи по мерки А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари” и Е „Сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти” ще се приемат от 20 декември 2011. По мерките B „Борба срещу вароатозата”, С „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и D „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Общността”  – от 16 януари 2012. Приемът ще продължи до изчерпване на бюджета.

        По мерките А и Е могат да кандидатстват браншови пчеларски организации, асоциации и сдружения на пчелари, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел. За кандидатстване се допускат и висши учебни заведения, в които се преподава дисциплината „пчеларство” или „пчелна патология”; научни асоциации по пчеларство и пчеларски сдружения, регистрирани по реда на закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), както и научноизследователски институти, в които се извършват изследвания в областта на пчеларството. При подаване на заявление в РА кандидатите по мярка Е следва да представят становища за одобрение, издадени от комисия от експерти в научната област, извършила оценка на проектите.Комисията се създава със заповед на министъра на земеделието и храните.

        По мерки B, C и D заявления могат да подават физически, юридически лица или сдружения на пчелари, регистрирани като земеделски производители, пчелари-проверители, които имат необходимата квалификация за извършване на пролетни профилактични прегледи.

         Във връзка с промените в Наредба №8 от 2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране за земеделските стопанства”, ДФ „Земеделие” информира, че по сектор 1 на Мярка D от програма „Пчеларство” 2011-2013 са допустими кандидати, които притежават до 150 пчелни семейства.

        Бюджетът по Мярка А е на стойност 401 463 лева. Разпределението на субсидиите по дейности е както следва: за подготовка на обучители – 113 457 лева; прилагане, отпечатване и разпространение на ръководство за добрите пчеларски практики – 122 184 лева; популяризиране на биологични пчелни продукти – 34 910 лева; популяризиране на пчелните продукти – 130 912 лева.

         Предвидената финансова помощ по Мярка B е в размер на 654 559 лева. От нея, 305 461 лева ще покриват разходи за осъществяване на ветеринарен контрол и оказване на помощ от пчелари-проверители. Останалите 349 098 са предвидени за закупуване на препарати в борбата срещу вароатозата, одобрени съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

         Мярка С ще изплаща субсидии на стойност 130 912 лева.

         Най-голям е бюджетът по Мярка D, а именно 5 149 199 лева. За закупуване на нови кошери са отредени 3 141 884 лева. Други разходи, които ще се финансират по мярката, са за поддържане или увеличаване на броя на пчелните семейства – до 1 745 491 лева, и за покупка и подмяна на пчелни-майки – до 261 824 лева.

         Мярка Е разполага с бюджет от 196 368 лева, разпределен по три теми.

         Необходимите за кандидатстване документи ще бъдат публикувани интернет страницата на ДФЗ, в менюто „Селскостопански пазарни механизми”.

19декември 2011 г.                           ДФ „Земеделие” –

                                                         Разплащателна агенция

ДФ “Земеделие” одобри схема за кредитиране на бенефициенти по Национална програма “Пчеларство”

  Управителният съвет на фонда прие схемата за кредитиране, която ще се прилага от началната дата за прием на заявления за подпомагане по Национална програма «Пчеларство» (НПП) за 2012г. Точната дата на прием предстои да бъде определена със заповед. Прилагането на схемата ще позволи на бенефициентите по НПП да получат необходимия финансов ресурс за осъществяване на одобрените им проекти по Мярка Д: закупуване на нови кошери, голи роеве, отводки и пчелни майки.

Основните условия и параметри на схемата за кредитиране са следните:

·               ♦ Кредитите ще се отпускат пряко от ДФ „Земеделие” при лихвен процентот 6.0 % на годишна база;

·               ♦ Кандидатите за кредит трябва да имат одобрени проекти и сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка Д от НПП;

·               ♦ Максималният размер на кредита ще бъде до 75% от стойността на одобрените разходи по проекта по Мярка Д от НПП;

·               ♦ Изисква се собствено участие от минимум 25 %, което се доказва при кандидатстването за кредит;

·               ♦ Погасяването на кредита, дължимите лихви и таксата за обслужване се извършава еднократно чрез прихващане от одобрената за изплащане безвъзмездна финансова помощ по Мярка Д от НПП;

·               ♦ За гарантиране погасяването на кредита ще се изисквасъгласие за директен дебит по банковата сметка на кредитополучателя и издаване на запис на заповед – авалиран от трето лице – в полза на ДФЗ;

·               ♦ Кандидатстването за кредит ще става с подаване на заявление в Областната дирекция на ДФЗ по постоянен адрес на физическото лице и по адрес на регистрация на юридическото лице, след одобрение и сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ по НПП.

     8 декември 2011 г.                   


  Източник-  ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция

Регистрация и идентификация на пчелните семейства

Наредба № 27 от 10.07.2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства

Чл. 1. С тази наредба се определят: 
1. условията за регистрация на обектите (пчелините), в които се отглеждат пчелните семейства; 
2. редът и начинът за идентификация на пчелните семейства; 
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при извършване на дейностите по т. 1 и 2.

Чл. 2. Регистрацията на пчелините и идентификацията на пчелните семейства в тях имат за цел:
1. гарантиране на здравословното състояние на пчелните семейства, ограничаване разпространението на заразни заболявания по пчелите и успешно провеждане на държавната профилактична програма;
2. гарантиране на качеството и безвредността на пчелните продукти.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) Регистрацията на пчелините се извършва от органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), а идентификацията на пчелните семейства - от собствениците на пчелините.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)
(1) Пчелините се регистрират в регистър на РВМС.
(2) Регистрационният номер на пчелина се състои от осем позиции и се образува от пощенския код на населеното място, в землището на което се намира пчелинът, и поредния му номер съгласно регистрацията в РВМС. Когато няколко населени места са с един и същ пощенски код, към него се добавя и главна буква от българската азбука, съответстваща на буквата, с която започва наименованието на съответното населено място.
(3) Регистрационният номер на пчелина се дава еднократно и остава постоянен независимо от промяната на броя на кошерите, пчелните семейства или промяна на собственика.
(4) Регистрацията на пчелините се извършва по реда и при условията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)
(1) Всеки кошер в пчелина се маркира от собственика на пчелина.
(2) Маркировката на кошерите по ал. 1 се извършва, като от лявата страна на предната част на капака се обозначава регистрационният номер на пчелина, а от дясната страна - поредният номер на кошера в пчелина.
(3) Пчелните семейства се идентифицират от собственика на пчелина, като върху кошера към номера по чл. 5, ал. 2 от дясната страна след поредния номер на кошера се добавя тире и цифра, съответстваща на броя на пчелните семейства в него.
(4) Номерата по ал. 2 и 3 се обозначават ясно и четливо чрез:
1. изписване с боя;
2. обгаряне;
3. трайно закрепване на ламиниран стикер или табелка, върху която е изписан с боя номерът.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)
(1) Регистрационният номер на пчелина и общият брой на пчелните семейства се записват във:
1. ветеринарномедицинския дневник на пчелина;
2. регистъра на РВМС.
(2) В документите по ал. 1 се съдържа и следната информация:
1. регистрационен номер на пчелина;
2. име и адрес на собственика на пчелина;
3. населеното място, в землището на което се намира пчелинът;
4. броя на кошерите и на пчелните семейства;
5. официален ветеринарен лекар, който контролира пчелина;
6. РВМС, където е извършена регистрацията.
(3) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 2, т. 2 и 4 собственикът писмено информира директора на РВМС и регистрирания ветеринарен лекар, който обслужва обекта, за отразяване в регистъра по ал. 1, т. 2. Информацията за промяна на обстоятелство по ал. 2, т. 2 се подава в 7-дневен срок от настъпване на промяната, а при промяна на обстоятелства по ал. 2, т. 4 - до 30 април и до 30 октомври всяка година.
(4) При промяна на обстоятелство по ал. 2, т. 3 регистрацията се заличава и пчелинът се регистрира отново по общия ред.

Чл. 7.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) При наличие на остро заразно заболяване или принудително убиване на пчелното семейство собственикът на пчелина уведомява регистрирания ветеринарен лекар за отписване на идентификационния му номер от дневника по чл. 6, ал. 1, т. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) При смърт на пчелно семейство по други причини кошерът може да се засели отново.Собственикът на пчелина уведомява регистрирания ветеринарен лекар за промяната на пчелното семейство, който я отразява във ветеринарномедицинския дневник на пчелина.

Чл. 8.
(1) Ветеринарният лекар, който отговаря за съответния ветеринарен участък, след маркиране на кошерите подава информация, подлежаща на вписване, до съответната РВЛ, която се изпраща в компютърния регистър на НВМС.
(2) В регистъра на ГУ на НВМС се събира, обработва и съхранява информация за регистрацията на пчелините и идентификацията на пчелните семейства.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) Собствениците на пчелини:
1. съхраняват ветеринарномедицинския дневник за срок 3 г. от прекратяване на дейността;
2. предоставят на контролните органи дневника по т.1 за проверка.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)

Чл. 14. Регионалната ветеринарномедицинска служба трябва да:
1. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) съхранява информацията, свързана с регистрацията на пчелините и придвижването на пчелните семейства и реализацията на продукцията от пчеларството.

Чл. 15. Не се допуска отглеждане, придвижване, добив и търговия с пчелни семейства и пчелни продукти от пчелни семейства, които не са регистрирани по реда на тази наредба.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 27 ОТ 2002 Г. ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА
(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 16.05.2008 Г.) 

§ 12.
(1) Пчелините, получили регистрационен номер преди влизането в сила на наредбата, се пререгистрират съгласно изискванията на тази наредба.
(2) За пререгистрацията по ал. 1 собствениците на пчелини подават до директора на РВМС заявление по образец в срок пет месеца от влизането в сила на тази наредба.
(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 директорът на РВМС издава удостоверение за пререгистрация по образец, одобрен със заповед на генералния директор.За пререгистрацията не се заплаща такса.

§ 13.
(1) Собствениците на съществуващите пчелини маркират кошерите в съответствие с тази наредба в едномесечен срок след пререгистрацията по § 12.
(2) До маркирането по ал. 1 се признават наличните маркировки върху кошерите.

 § 14. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

Източник: тук

Изчезването на пчелите

Пчелите и съдбата на света

Индустриалното селско стопанство използва пчелите за опрашване, а не за добив на мед. Рояци в колетни пратки кръстосват целия свят, а пчелите-майки се оплождат изкуствено. Епидемията сред пчелите в САЩ обаче изправи на нокти пчеларите. Дали кошерите не са поредната жертва на глобализацията?

Тазгодишните лоши новини дойдоха от Пенсилвания. От няколко месеца там пчелите измират мистериозно, което има тежки последствия. Още през октомври миналата година на професионалния пчелар Дейвид Хекънбърг изведнъж му изчезнаха 85 процента от трите хиляди рояка пчели. Затова той се обърна към специалисти. Те му казаха, че подобни случаи има в още няколко американски щата. Така през януари в САЩ беше създадена мрежа, която да хвърли светлина върху новата болест, която вече има и име: Colony Collapse Disorder (CCD) – Разпадане на пчелните колонии. Странното заболяване кара на пръв поглед здравите рояци да изчезват безследно в рамките на няколко дни. В кошерите остават само пчелата-майка, хранителните запаси, яйцата и няколко пчели-работнички, страдащи от много инфекции, които след време спират работата на имунната им система.

„На човечеството му остават четири години живот”

Тревогата на американските пчелари срещна разбиране у правителството. Още през есента на миналата година специална комисия предупреди за задаваща се „криза с опрашването”, ако броят на пчелите продължи да намалява. Добивът на много видове плодове и зеленчуци, както и на фуражните сортове за добитъка зависи от опрашването чрез насекомите.

Министерството на селското стопанство на САЩ оценява общата стойност на повишения добив от 95 сорта плодове и зеленчуци на 14,6 милиарда долара. Затова страхът от болестта CCD предизвика дебати в Конгреса, а измирането на пчелите заплаши да се превърне в национална драма. Големите вестници предрекоха, че скоро може да има само хляб и вода. Защото още Алберт Айнщайн предупредил: ”Когато изчезнат пчелите, на човечеството ще му остават само четири години живот. Щом няма пчели, няма да има растения, няма да има животни, няма да има хора.”

В средата на март тази година измирането на пчелите засегна и Германия. Много бързо немските вестници започнаха да пишат за загуби на рояци в размер на 25 процента и повече и предупредиха за “СПИН в кошерите”. Председателят на Немския съюз на пчеларите обяви, че „кошерите са празни” и каза, че „агонията на пчелите и на пчеларите в Германия започна.” Той набеляза и ясен враг – основната причина за измирането на рояците били пестицидите и генните технологии.

Загубите през зимата са нещо естествено

Едно голямо международно изследване обаче изведе на преден план други проблеми. От измиране са застрашени не толкова пчелите, колкото традиционното пчеларство като хоби. Насекомото, символ на старание и плодовитост, няма да изчезне заради огромното си икономическо значение. Затова е вероятно да бъде „оптимизирано” чрез култивация и да се превърне в роб на индустрията с глобално значение, отговарящ за опрашването.

Междувременно в Германия също се появиха добри новини. В края на март беше съобщено, че „немските пчели са добре” и че засега не са заплашени от измиране като американските си роднини. Наблюдението на пчелите в Германия е обхванало повече от 7000 рояка в цялата страна и показва, че средните загуби на рояци след зимата са осем процента (загубите до 10 процента се считат за нормални).

Болестта, която мори пчелите, беше наречена Colony Collapse Disorder - Разпадане на пчелните колонии. Тя кара привидно здравите рояци да изчезват безследно. Снимка: drogistenverband.at

Последната зима беше много мека, затова добрите цифри не са изненадващи. Необичайно топлият април също допринесе за увеличаването на пчелните рояци. Тъй като през миналите години загубите през зимите бяха по-големи, превантивно бяха отгледани резервни пчелни семейства, от които сега няма нужда.

При добри условия пчелите се размножават много бързо, а една пчела-работничка живее средно четири седмици. Пчелата-майка снася всеки ден между хиляда и две хиляди яйца и осигурява наследници всяка минута. През зимата размножаването спира, а насекомите трябва да изкарат в кошера няколко месеца, защото при температури под десет градуса по целзий навън са заплашени от смърт.

Зимният период е особено труден за животните и крие много заплахи. Те може да са естествени – като например тъмният мед. Тъмният горски или боров мед е богат на баластни вещества, но това се оказва проблем за пчелите, които трябва да акат повече. Обикновено те се изхождат навън, но когато е студено, това не е възможно и те акат вътре в кошера. Това е особено опасно, ако някоя пчела е болна, защото бактериите се размножават, а пчелното семейство е застрашено от смърт. Това е само един от многото примери за това, защо загубите през зимата са нещо естествено. Затова не е ясно дали новата болест CCD наистина е нова.

Отдавна познат феномен

Според немските експерти внезапното опустяване на кошерите е отдавна познат феномен. Пчелите служат вярно на своите кошери до самата си смърт, и когато усетят, че краят им наближава, отлитат от кошера. Тази постъпка освобождава пчелното семейство от труповете и от евентуалните бактерии и микроби. Ако болните насекоми не си отидат, ще изгонят другите пчели от кошера.

Хигиена е жизненоважна за кошерите. Ако в тях има някоя болна пчела, тя може да зарази всички. Снимка: waldorfschule-tuebingen.de

Радикалната хигиена е жизненоважна, но затруднява изследователите при проучването на причините за измирането на рояците. Защото много други животни като птици, костенурки или паяци обичат пчелите и през топлите месеци изяждат всеки ден приблизително един милиард, като не оставят трупове, които да бъдат изследвани. Ако някое пчелно семейство се разболее, това означава, че има пробив в хигиената. Всички в кошера са подложени на голям стрес и разнасят навсякъде много бактерии.

Затова американските учени насочиха усилията си към изследване на бактериите, разнасяни от пчелите. Данните обаче са малко, а броят на потенциалните причинители на болести е огромен: вируси, бактерии, гъбички и паразити. Тяхното комбинирано въздействие засега е неизвестно. Към тях трябва да се прибави и причиненият от човека стрес чрез използването на пестициди, аграрни монокултури, променени условия на развъждане, отглеждане и съхранение на пчелните семейства. Пчелите-майки например отдавна се оплождат изкуствено…

Апокалипсисът се отлага

Очакваната катастрофа с опрашването в САЩ, която засега засегна огромните бадемови и плодови плантации в Калифорния, не се състоя. В средата на май вестник Лос Анджелис Таймс и научното списание Сайънс писаха, че калифорнийските фермери предвиждат много по-богата реколта, отколкото през миналата година. Въпреки това субсидиите за пчеларите бяха увеличени двойно, от 50 на 125 долара на пчелно семейство.

Медът в САЩ не се продава

Пчелите се глобализираха отдавна - пчели-майки и пчелни семейства се разпращат по целия свят в пропускащи въздуха пакети. Пътуват например от Австралия за САЩ, за да компенсират бързо и евтино тамошните загуби на пчели. Всяка година през цяла Америка към Калифорния се транспортират 1,2 милиона рояци, за да могат през февруари да опрашат гигантските бадемови и плодови плантации.

Най-често пътуващите пчелари не се интересуват от производството на мед, а изкарват парите си от рояците, които доставят за определен период от време. Обикновено медът също не може да бъде продаден, защото в производството на монокултури се използват много пестициди, а и пчелите се обработват превантивно с антибиотици (срещу болестта по яйцата на пчелите гнилец - Paenibacillus larvae) или с пестициди (например срещу един от най-големите им врагове – акарът Varroa - Varroa destructor).

Паразитът Varroa destructor се срещаше само в Азия, но глобалиризаните пчелари го разпространиха по целия свят. Сега той е един от основните заподозрени за измирането на пчелите. Снимка: Свободен университет Берлин

Пчеларите нямат интерес да осигуряват силни и големи рояци, защото два средноголеми носят по-голяма печалба. Освен това големите рояци произвеждат много мед - 30 кг и повече, което не е желано, защото по-тежките кошерите се транспортират по-трудно. Някои пчелари дори не чакат рояците им да оцелеят през зимата и ги третират като стока за еднократна употреба.

Критика към индустриалното развъждане на пчели

В САЩ обаче вече се чува критика към индустриалното развъждане на пчели. Учените от сп. Сайънс например считат, че дългият път е вреден за тях, както и храненето им със специален глюкозен сироп – всичко това в името на успешното опрашване на бадемовите горички. Така се нарушава естественият ритъм на насекомите, което ги стресира. Пчеларите обаче твърдят, че това е дългогодишна практика и не може да е обяснение за сегашното измиране на пчелите заради CCD.

Фактът, че калифорнийските фермери се разминаха с бедствието обаче не трябва да е повод за успокоение. Защото в САЩ има много кошери, които загиват, като оставят огромен брой яйца, но малко пчели и една-единствена пчела-майка. Необичаен е и големият процент загуби - 25.

Причинителите - неизвестни

Факт е също, че от няколко години в целия свят е регистрирана повишена смъртност на пчелите. През зима 2002/2003 в Германия тя е била 30 процента, подобни са загубите в Китай и в Бразилия. Затова е най-вероятно причинителите да са разпространени в целия свят. Подозренията са насочени основно към Varroa и към друг патоген като бактерия, вирус или гъбичка. Акарът Varroa произхожда от Азия, но глобализиралите се пчелари го пренесоха в Европа и в Америка. Другите заподозрени са факторите от околната среда. Смогът и променените с генна техника организми могат почти сигурно да бъдат изключени от списъка с причините, защото има много райони с болни от CCD пчели без достъп до тях, а в Германия например, където генната техника също не се използва, през 2002 година имаше много умрели пчели.

Най-новите данни в САЩ показват, че от 630 пчелари в 49 щати половината съобщават за малки до средни загуби през последните 16 месеца, които се дължат предимно на зимата. 11 процента продължават да се оплакват от тежки загуби – измрели са около три четвърти от рояците – които не могат да бъдат обяснени с обичайните причинители като Varroa, пестицидите или студа, а по-вероятно с новата болест CCD.

Що се отнася до цитата на Айнщайн, от Института Айнщайн в Израел заявиха, че физикът никога не се е изказвал за пчелите. А и цитатът е биологически безсмислен. Първо, европейците са занесли пчелите в Америка, като дори първоначално били наречени white man’s flies – мухите на белите хора. Второ, вятърът и безброй други насекоми също имат грижата растенията да дават плодове.

Индустриалното селско стопанство обаче се нуждае от пчелите. Икономическите интереси за милиарди долари ще се погрижат за това, пчелите да не измрат. В Европа пчеларството все още най-често е хоби, което използва насекомите предимно за добив ва мед. И въпреки че ЕС забрани вноса, а европейските специалисти гледат на американската индустрия на опрашването скептично, броят на професионалистите расте. Обединенията на пчеларите в Германия и в Холандия, занимаващи се с пчели за опрашване, вече поискаха минимални заплати за своите животни: 41 евро на рояк, който работи на открито, за три седмици; 39 на рояк, който работи в парници за една седмица.

Явно на пчелите им предстоят трудни времена.

Източник: тук

Грижи за пчелите през септември

През септември в нашата страна пчелите сами се подготвят усилено за зазимяването - съсредоточават меда към центъра на гнездото, където площите от излюпващото се запечатано пило се освобождават всеки ден. Ако в магазините има мед, особено незапечатен, пчелите го свалят в плодника, като го разполагат в освободените от пилото площи. Наред с това усилено събират и донасят прополис (пчелен клей), с който замазват всички пукнатини и малки отвори, през които може да нахлува студен въздух в гнездото, включително и вентилационната мрежа на дъното. Те сами стесняват с прополис оставените широки отвори на входовете на кошерите - една част замазват изцяло, а над другата правят шахматно два реда колонки от прополис, с което ограничават достъпа на студения въздух през зимата до гнездото. Колкото по-малко пчели има в семейството, толкова по-малък отвор оставят на входа.

През септември пчеларят трябва да довърши подготвителните работи за зазимяването на пчелите. Той трябва да определи на колко пити да зимува даденото пчелно семейство. Основният показател за това е количеството на пчелите в гнездото. Оставят се толкова пити, колкото пчелите плътно да могат да покрият. Добре стеснено е гнездото тогава, когато пчелите покриват питите така, че при изваждането им по тях килийките не се виждат - телата на пчелите са почти плътно едно до друго върху цялата площ на питата. Сериозна грешка допускат пчеларите, които оставят пчелните семейства да зимуват на разширени гнезда..

Не броят на питите, оставени в гнездото, а количеството на пчелите определя силата на семействата при зазимяването им.

След като определи броя на питите, на които ще зимуват семействата, пчеларят трябва да извърши и подбора им. Всички новоизградени пити, в които не е отглеждано пило, и питите с негодни за използване площи (деформирани, с големи търтееви участъци, много стари и вече черни) трябва, да бъдат извадени. Ако в тях има мед и той е необходим за допълване на запасите, пчеларят ги оставя зад преградната дъска, разпечатва меда и след пренасянето на меда ги изважда. Ако медът в избраните за зазимяването пити е достатъчен, всички излишни пити той изважда и поставя в склада, вкл. и питите, на които има мед, и ги използва през пролетта за активизиране на пролетното развитие.

При стесняването на гнездата и подбирането на питите пчеларят трябва да остави необходимите хранителни запаси от мед и прашец за презимуването на пчелите. Когато в някои семейства медовите запаси не достигат, те трябва да се попълват с готови от излишните на други семейства пити или чрез разпечатването на маломедни пити зад преградната дъска. Съвсем, неправилно е през септември хранителните запаси на пчелните семейства, преустановили вече отглеждането на открито пило, да се попълват със захарен сироп.

Подхранването на пчелните семейства със захарен сироп през есента, когато пчелите не използват цветния прашец за храна (няма открито пило, на което да правят и дават кашица от мед, прашец и вода, за да поемат и те от прашеца за храна), води до тяхното силно физиологично изтощаване (белтъчно обедняване). Причината за физиологичното изтощаване на пчелите при преработването на захарния сироп през есента е следната:

Захарният сироп е съставен от сложни захари, които пчелите не могат да използват за храна без предварителна обработка. Те трябва да ги разградят (инвертират) до прости захари, главно гликоза и фруктоза. Това разграждане се извършва с помощта на инвертазата - ензим, който се отделя със секрета на горночелюстната и глътъчната жлеза на пчелите. За да се образува ензимът в жлезите на пчелите, необходими са белтъци, които те набавят единствено от цветния прашец. Когато пчелите не консумират цветен прашец, за да образуват инвертаза, те използват резервните си белтъци, натрупани в така нареченото мастно тяло, намиращо се около вътрешните им органи. Колкото повече захарен сироп преработват пчелите през есенно-зимния сезон, толкова повече белтъчни вещества изразходват те за разграждането на захарта в него. Изчерпат ли се всички белтъчни запаси от организма им, пчелите не могат да отделят повече нито инвертаза, нито млечице за подхранване на майката и изхранването на младите личинки, нито да живеят дълго. Наблюденията показаха, че дори и да донасят известни количества цветен прашец през есента, щом е приключило отглеждането на откритото пило, пчелите не консумират от този прашец, а само го складират като запас. Преработването на сиропа в този случай става за сметка на белтъчните вещества от организма им, т.е. от резервите в мастното тяло, тъй като с храната само от мед белтъчни вещества не се набавят. Зимният подмор на пчелите е тясно свързан с физиологичното им състояние. Ако на семейство с 2,5 кг пчели (това е силно семейство с 8-9 плътни междини пчели) при отсъствие на открито пило към 20 септември се даде да преработи 4-5 кг захар под формата на сироп, зимният подмор на пчелите се увеличава с 20-25%. Ако се дадат 8 кг захар, подморът се увеличава с над 50%, а при 10-12 кг захар до края на март умират всички пчели, участвали в преработката на захарния сироп. В случай че на такова семейство се даде през януари и 1,5-2 кг подбуда (от готовата), пчелите се изтощават напълно и загиват до края на февруари.

Особено зле се отразява есенната преработка на захарта на по-слабите семейства. Поради недостига на инвертаза за разграждането на захарта голямо количество захар остава в меда неинвертирана (неразградена до прости захари) и когато пчелите се хранят през зимата с такъв мед, те трябва да го доразграждат, за да могат да го използват за храна. Това е възможно, докато се изчерпят белтъчните резерви в организма им. Свършат ли се те, пчелите умират въпреки наличието на големи количества запаси от захарен мед в питите. Това е основната причина зимно-пролетната смъртност при пчелите да взема такива размери. Физиологически изтощените пчели стават податливи и на редица заболявания - нозематоза, паратиф и др., но те са вторична причина за загиването на пчелните семейства.

Неправилно е да се твърди, че пчелите не могат да зимуват на захарен мед. Ако през летния период сиропът се преработи в готова за усвояване от организма на пчелите форма от онези пчели, които до есента умират и не дочакват зазимяването, той може да бъде успешно използван за зимна храна. Преработват ли го обаче пчелите, които ще зимуват, отражението е крайно неблагоприятно върху презимуването. Затова цялото количество захар, което е необходимо за попълване на запасите, трябва да се даде през втората половина на юли и август в съчетание с есенното подбудително подхранване.

Особено важно е пчеларят да знае какво количество храна трябва да остави на пчелните семейства за тяхното нормално презимуване. Поради това че зимите у нас протичат различно - в някои години са топли и кратки, в други са много сурови и продължителни, а има и късни повратни застудявания и през април, пчеларят трябва да подготвя пчелните семейства за сурова и продължителна зима. Ако зимата е мека и краткотрайна, значителна част от зимната храна остава за пролетното развитие, но ако тя е тежка и продължителна, запасите трябва да позволяват изхранването на пчелите, без да се налага добавянето на храна през зимата (тя да стигне до края на март- юаприл). За нашите условия на зимуване на плътна междина пчели трябва да се оставят минимум по 2 кг мед. Този мед трябва да бъде почти изцяло запечатен в питите. През самите зимни месеци, когато пчелите са в кълбо и не отглеждат пило, консумацията на храна е твърде малка - под 1 кг на месец. Но ако времето през зимните месеци е топло, пчелите летят и пилото се появи рано, консумацията е много по-голяма, отколкото през лошите зими. Именно това налага да се оставят минимум по 2 кг на междурамие, за да се изхранят пчелите независимо от това, каква ще бъде зимата.

Колкото по-слаби на пчели са семействата, толкова повече мед консумират. Това налага на слабите семейства (рояците и запасните майки) да се осигуряват минимум по 2,5 кг мед на междурамие пчели. На такива семейства е целесъобразно в началото на септември пчеларят да даде поне по една пита със запечатено пило (или с млади пчели) от по-силните семейства, за да могат да презимуват нормално. Добри резултати се получават при сдружаването на по-слабите семейства за зимуването. За целта дадан-блатовият кошер се разделя на две отделения и във всяко се поставя по едно семейство със самостоятелен вход. При многокорпусните кошери по-слабите семейства се поставят в отделни корпуси, които се разполагат един над друг и се разделят чрез разделителната табла. Взаимното топлене на семействата улеснява презимуването им.

Към края на септември пчеларят трябва да отвори горния вход на кошерите и силно да стесни, а след няколко дни и напълно да затвори долния, като вдигне и прилетната дъска, така че пчелите да свикнат да летят на горния вход, преди да е започнало застудяването. В зависимост от входа пчелите разполагат както хранителните запаси, така и зимното кълбо, което е важна предпоставка за доброто им презимуване.

Поради липсата на паша разпечатването на медени пити зад преградната дъска, подпомагането на слабите семейства с пило, пчели и т.н. трябва да стават внимателно. При такова време пчелите са много склонни към кражба. Това налага пчеларят да работи предпазливо, като взема всички мерки срещу възникване на нападения в пчелина. Своевременно той трябва да ликвидира всички оплодни отделения, от които са взети майките, и да ги прибере в склада, за да не бъдат ограбени и да станат причина за обща възбуда на пчелите в пчелина.

През септември трябва да приключат третиранията срещу вароатозата. Още по-добре е, ако се редуват третиранията с два или три препарата, като включат и най-новите, с които дотогава не е третирал.

През септември е най-целесъобразно да се освободят всички подлежащи за ремонт кошери, като семействата се прехвърлят в ремонтирани и дезинфекцирани или нови кошери. Освобождаването на кошери може да стане и чрез сдружаването на по-слабите семейства в един кошер, разделен на две отделения, като през пролетта след ремонтирането едното семейство отново се засели в отделен кошер.

При окончателното стесняване на гнездата и осигуряването с храна всички пити с мед, които са излишни за зазимяването, трябва да се извадят от гнездата. Онези от тях, които имат по-големи количества мед, трябва да се съхранят в склада за ранното пролетно подбудително подхранване (чрез разпечатването им и поставянето им в гнездата), а част от по-маломедните може да се оставят зад преградната дъска в кошерите, особено ако не се поставят затоплящи материали при зазимяването. Ако извадените пити имат повече мед, отколкото е нужен за ранното пролетно подхранване (над 2,5-3 кг кошер), част от него може да се центрофугира, като питите след центрофугирането се оставят за ранното разширяване на гнездата, ако са годни за това, или се връщат вечерно време за подсушаване от пчелите в кошерите и след това се прибират в склада.

Когато се окаже, че медът за зазимяването на всички кошери в пчелина не е достатъчен (през август не са осигурени нужните запаси, което не трябва да се допуска от пчеларя), на запасните майки и на по-слабите семейства трябва да се дадат пити с мед, взети от по-силните семейства, а не запасите да се допълват със захарен сироп. Недостигът в силните семейства след вземането на част от питите с мед трябва да се попълни със захарен сироп, и то в количество, което няма да доведе до силно физиологично изтощаване на пчелите - не повече от 2-3 кг захар. В такива случаи наличните хранителни запаси в пчелина би трябвало да се разместят така, че да се постигне равномерно запасява не - средното количество мед на междина пчели да бъде еднакво за всички семейства от групата на силните и средните семейства и малко повече за слабите. Тогава подхранването с по 1-2 кг захар на всички силни и средни семейства в началото на септември, макар и да се отрази неблагоприятно на зимуването, ще гарантира изхранването им през зимата без даването на твърда храна (кърмова маса, подбуда) през самите зимни месеци, както и презимуването на по-слабите, получили готов мед за зазимяването им.

Всички слаби семейства, на които не може да се дадат пчели и запечатено пило, за да презимуват като самостоятелни семейства, трябва да се обединят по няколко, за да не загинат всички. По-целесъобразно е да им се даде по една междина пчели от силните, за да презимуват двете майки (на силното и слабото), отколкото да се ликвидира едната майка. Тогава се загубва възможността през пролетта да снасят две майки, които ще осигурят отглеждането на повече пило до пашата. Но когато по-добрите семейства в пчелина са по на 3-4 междурамия пчели, по-целесъобразно е по-слабите семейства да се придадат още през есента към тях, отколкото в целия пчелин да се създадат само съвсем слаби семейства, които при по- тежка зима почти винаги загиват.

Всичко това налага пчеларят реално да прецени съобразно със състоянието на семействата какво да направи - сдружаване, подсилване или обединяване с по-силните семейства (придаване на съвсем слабите към по-силните или обединяване на няколко слаби в едно).

Източник: тук

Грижи за пчелите през август

Фенологичен календар

През август месец в повечето райони главната паша вече е преминала. Само в Южна България в някои райони, където се отглежда, памук пашата е в разгара си. Пчелите успяват не само да събератпамуков мед в магазините за центрофугиране, но и се запасяват с такъв мед за зимата. Памукът е растение, което отделя добре нектар. Тютюнът също продължава да цъфти и осигурява нектар на пчелите, когато няма почти никаква друга паша. Когато има дъждове, по нивите се появява многосинап, който цъфти. В някои планински райони пчелите събират през месец август мед от балканска чубрица. Те събират и манов мед от иглолистните дървесни видове и от жълъда на дъба. Парковете се отрупват с цвят от софората. Цъфтят също кариоптеризисът, елшолцията, бръшлянът, канадската златна пръчка (солидаго). В градините цъфтят астрите (димитровчетата), хризантемите и други късни цветя, които дават нектар и прашец. Най-добрата късна паша за подбуждане и есенно развитие на пчелните семейства осигуряват смесените ниви от царевица със слънчоглед и царевица с комунигаза силаж. От тях пчелите принасят нектар и се запасяват с прашец.

Състояние на пчелните семейства

Пилото е намаляло на и се разпростира на 4-6 пити. Пчелите принасят меда от крайните пити на средните, за да бъде той близо до пчелното кълбо през наближаващата зима. Пчелите започват да гонят търтеите са от кошерите. Когато няма подбудителна паша от късноцъфтяща растителност, майките започват да ограничават силно яйцеснасянето си. Това явление се наблюдава масово при семейства със стари майки. Тъй като старите пчели вече умират, а количеството на младите е по-малко, семействата започват да отслабват. Кражбата е често явление при отваряне на кошерите през деня. Пчелните семейства усилват охраната на входа, където може да се наблюдава борбата им с пчели крадци или с оси.

Работа на пчеларя

В зависимост от състоянието на пчелните семейства, пчеларят трябва да вземе мерки, както за есенното им развитие, така и за запасяването и с храна. Когато има блокове с памук, тютюн или късно цъфтяж фуражен слънчоглед, пчелинът трябва да се откара там. При липса на такава възможност, пчеларите трябва да започнат своевременно да подхранват пчелните семейства. Прави се подбудително подхранване за отглеждане на млади пчели за зимата. Освен това трябва да се прави подхранване за запасяване на пчелните семейства с храна за зимата. Оказва се помощ на осиротелите и търтовъчните семейства. Полагат се грижи за помощните семейства. Следи се за евентуална поява на американски гнилец. Необходимо е да се направи третиране на болните от вароатоза семейства.

Грижи за пчелите през юли

Климатични особености

Юли е типично летен месец. През юли се установява безоблачно и топло време през по-голяма част от месеца. Слънчевите дни са около 20-23. Слънчевото греене достига своя максимум от 310 до 340 часа. За много места в България юли е най-топлият месец със средна месечна температура между 20 и 22 градуса. Валежите са типично летни - локални, краткотрайни. Много често валежите са проливни, придружени от гръмотевици и временно засилване на вятъра. Температурата на морската вода е 23-25°С, като в отделни дни достига до 26-28°С. На 23 юли Слънцето влиза в знака Лъв, а пълнолунието е на 11 юли.

Фенологичен календар

През месец юли в полските райони продължава цъфтежа на люцерната за семе, слънчогледа и резенето. В балканските райони цъфтят ливадите и пасищата. Цъфтят лавандулата, овчарският босилек, различните видове бодили, теснолистната върбовка, зърнастецът, риганът, плюскачът и др. Започва цъфтежът на балканската чубрица, цикорията, пчелинокът, камилският бодил, ветрогонът, тютюнът и памукът. Пчелите понякога не могат да използват юлската паша, поради честите засушавания през юли. Необходимо е да се знае, че отделянето на нектар силно намалява при ниска почвена и въздушна влажност. Това особено важи за слънчогледа в полските райони, защото засушаванията там са по-големи. По-благоприятно е положението в района на Добруджа и Черноморието, защото вятърът откъм морето донася влага. Към края на юли главната паша в повечето райони на страната приключва.

Състояние на пчелните семейства

През месец юли майките започват да намаляват своята яйценосна дейност. Пчелите започват да отглеждат по-малко пило, тъй като пашата вече приключва. Количеството на търтеевото пило бързо намалява и майките преустановяват снасянето на неоплодени яйца. Понякога пчелите започват да изгонват търтеите, защото роевият инстинкт вече е преминал и те не са нужни. Пчелите почти спират да градят восъчни основи и преустановяват работата си на строителната рамка. Понякога се забелязват и опити на кражба при отваряне на кошерите след приключване на пашата.

Работа на пчеларя през юли

Когато пашата е към своя край, пчеларят трябва да свали магазините и корпусите. Питите трябва да се центрофугират. Преди да се приберат питите в склада, те трябва да се поставят в кошерите привечер. Това се прави за да може пчелите да ги почистят от останалия мед за няколко дни. Магазините и корпусите не бива да се съхраняват непочистени, защото медът може да вкисне. Освен това в питите се образуват кристалчета от гроздовата захар. През следващата година тези кристалчета служат, като зародиши за лесно кристализиране на събрания нов мед. Медът се центрофугира като веднага след центрофугирането трябва да започне подбудително подхранване за активизиране снасянето на майката. До края на юли трябва да се изнесат в края на гнездото всички негодни за използване пити, които ще се бракуват по-късно

Пчеларят трябва да осигури вода на пчелите с водопоилка, ако в района няма чиста, течаща вода. Когато някои стари майки не са сменени, то те трябва да се сменят сега. Вземат се мерки срещу кражба. През юли трябва да се подсигури добра вентилация на всички семейства - спускане на дъната, пълно отваряне на прелките при многокорпусния кошер, както и засенчване с трева, ако кошерите са на открито.

След главната паша, пчеларят прави преглед, за да се осведоми за състоянието на пчелните семейства и за техните нужди. Пчеларят трябва да провери дали е здраво пилото, защото през този период се проявява американският гнилец. През месец юли трябва да се получат плануваните майки за подмяна на старите и негодните.
Източник: тук