застраховането на пчелите

Пчелите през февруари

През февруари зацъфтяват първите растения – предвестници на наближаващата пролет. Първо се появява кокичето. От него пчелите събират първия нектар и прашец. В по-топлите райони се разпукват провисналите реси на леската, от които пчелите пълнят кошничките си с прашец, когато времето е слънчево и тихо. В горите започва да цъфти и минзухарът.

Състояние на пчелните семейства

Пчелите в кошерите се намират все още на кълбо. Понякога те развалят кълбото и излизат навън за да се облитат. Това става само в топли и слънчеви дни при температура на въздуха по-висока от 10-12 градуса. Пчелите стават по-активни – разпечатват мед, освобождават килийки от средата на гнездото, полират ги и ги подготвят за снасяне на яйца. Нормално явление е майките да започват да снасят яйца. По това време в кошера има 1-2 до 3 пити с разно възрастно пило, а дори и новоизлюпени млади пчели. Това зависи от района, силата на семейството, възрастта и качеството на майката, храната и затоплянето на гнездата. Около появилото се пило пчелите поддържат постоянна температура 34-35 градуса. Пчелите консумират меди цветен прашец за да хранят пилото и за да поддържат необходимата температура. Разхода на мед става от 1,5 – 2 кг на пчелно семейство. В резултат на по-голямата консумация на храна особено на прашец в дебелото черво на пчелите се натрупват все по-голямо количество не смлени остатъци. Ето защо пчелите използват макар и краткотрайното затопляне през някои дни за облитане и прочистване на дебелото черво. Едновременно с това те почистват вътрешността на кошерите, принасят нектар, прашец и вода. При невъзможност от облитане и при лошокачествена храна може да се появи диария.

Работа на пчеларите през месец Февруари

Пчеларите трябва да посещават по-често пчелина, особено в слънчево време. Наблюдава се облитането, прослушват се пчелните семейства и се съди за тяхното състояние. Използва се възможноста през топлите часове 10-12 градуса да се извърши първия пролетен преглед. При първа възможност се оказва помощ на най-нуждаещите се семейства. Отстранява се снегът от кошерите, защото след стопяването му, влагата прониква вътре в кошера. Влагата е много вредна за пчелите и не бива да се допуска. Следи се да не чукат по кошерите кълвачи, синигери и др. Сега може да се местят и подреждат кошерите в пчелина.

Източник 

Сетивата при пчелите

Насекомите имат различни по чувствителност сетивни органи. Не всичко от поведението на пчелите може да бъде напълно разбрано и обяснено. Най-добре изучени са дразненията, възприемани чрез зрението на пчелата. Зрението има първостепенно значение в дейността на пчелите при събирането на нектара и прашеца. Зрението е в основата на ориентацията на пчелите при полет извън кошера и при намиране на собственото жилище след връщане от паша.

Пчеларите, които разполагат кошерите в пчелина много близко един до друг добре знаят, че пчелите при първия си полет за паша често грешат и влизат в чужди кошери. Неотдавнашни изследвания са показали, че най-голямо блуждаене се наблюдава, когато кошерите са разположени компактно или в права редица. В такива пчелини в отделни случаи до 80% от пчелите влизат в чужди кошери. По този начин крайните кошери се пълнят с повече пчели за сметка на разположените в средата. Това преразпределение на пчелите се отразява на продуктивността на пчелните семейства. Кошерите, които се намират в средата на редицата пчелни семейства постоянно губят млади пчели, изостават в развитието си и събират по-малко мед. В същото време количеството на пчелите в крайните кошери нараства бързо, вътре става тясно и пренаселено. По този начин се предизвиква появата на роево състояние, за което трябва да се вземат мерки. Това не би станало, ако кошерите са разположени по друг начин.

Как да отстраним проблема с блуждаенето на пчелите и налитането на крайните кошери?

• разполагаме кошерите в шахматно положение;
• колкото може по-далеч един от друг;
• входовете трябва да са ориентирани на различни страни;
• боядисваме кошерите в различни цветове – жълт, син или друг.

Установено е, че количеството събиран мед във всеки кошер при тези условия е значително по-голямо, отколкото при наличие на блуждаене на пчелите в пчелина.

Пчелите издават звуци с помощта на двигателните мускули на крилата без да ги размахват. Един от известните и характерни звуци е пеенето на младата майка. Пчелите, събирачки на нектар, също издават звуци по време на танца, с помощта на които допълнително сигнализират другите пчели за местонахождението на източника на храна. Предназначението на тези звукове, все още не е изяснено напълно.

Танцът на пчелите се следи само от ограничен брой пчели, а информирането за местоположението на храната практически се приема от много пчели. Това дава основание да мислим, че издаваните звуци подпомагат или разпространяват допълнително тази информация. Известно е че пчелите в пчелни семейства, в които има заложени маточници, издават по-различни звуци от пчелите в семейства, в които не се отглеждат маточници. Както и при много други насекоми, обонянието при пчелите е добре развито.

Съществуват някои особености при вкусовите усещания, които са по-различни от нашите представи. Пчелите долавят сладкия вкус така, както и много други животински видове. Те реагират много по-различно на лютата и на горчивата храна. Горчивият вкус на някои лекарства, поставени в захарен сироп, не влияе отрицателно върху усвояването му от пчелите. Силно подлютения захарен сироп се усвоява с охота от пчелите и дори стимулира активността на пчелното семейство. Важна роля за координация на дейността на индивидите в пчелното семейство играе силно развитото усещане на миризмата. На тази основа се осъществява действието на различните видове феромони, не само вътре в гнездото на пчелите, но и извън кошера - при трасиране на пътя до пашата или при излитането на майката за оплождане. Миризмата на летящата майка привлича търтея от 60-метрово разстояние, а за да я види, той трябва да бъде на разстояние от нея на не повече от един метър.

Пчелите от всички възрасти обменят помежду си храна. Те контактуват, чрез антените си. Когато този контакт се затрудни по някакви причини, обменът на храната се затруднява. При пакетното пчеларство в Канада се използват клетки за майките с по-широки отвори на мрежичката. Такива клетки осигуряват по-сигурно съхранение на майката в пакета пчели по време на транспортирането им.

Източник

Опрашване и медоносните пчели

Медоносните пчели играят главната роля при опрашването на ентомофилните културни растения. Строежът на тяхното тяло, начинът на живот и поведението им в резултат на продължителния еволюционен процес са се изменили и приспособили така, че да извършват съвършено опрашването на растенията.

За разлика от дивите насекоми опрашвачи медоносните пчелиобразуват големи семейства, при които броят на пчелите през периода на цъфтежа на най-важните медоносни растения достига до няколко десетки хиляди. Освен това за собствена храна, както и за отглеждане на пилото и за натрупване на хранителни запаси пчелното семейство събира през активния сезон от ентомофилните растения повече от 250 кг нектар и 25 кг цветен прашец. За събирането на такива количества нектар пчелите на всяко семейство трябва да посетят повече от 500-600 млн. цвята, при положение че всеки цвят съдържа около 0,5 мг нектар. Същият брой посещения са необходими и за събирането на цветния прашец. Като се има предвид обаче, че при голям брой ентомофилни растения цветовете отделят по-малко количество нектар, броят на посетените цветове от едно силно пчелно семейство възлиза на няколко милиарда. Никой друг вид от насекомите не може да се сравни с медоносните пчели по обем и качество на извършеното опрашване.

Освен това медоносните пчели презимуват в големи семейства с десетки хиляди индивиди, докато при повечето видове диви насекоми опрашвачи презимуват само оплодените женски. Това обстоятелство има изключително голямо значение за ентомофилните растения, цъфтящи рано през пролетта. От семействата излитат десетки хиляди медоносни пчели. Увеличаването на цъфтящите растения съвпада с тяхното интензивно пролетно развитие. Тази биологична особеност има голямо значение за опрашването на ентомофилните растения. Повечето диви единично живеещи земни пчели са монотрофни (посещават цветовете само на един род или вид растения) или олиготрофни (посещават цветовете на редица видове растения от едно семейство). Медоносните пчели като политрофни насекоми събират нектар и прашец от всички достъпни ентомофилни растения, принадлежащи към най-различни семейства, родове и видове. За медоносните пчели е характерно и тяхното цветопостоянство. Независимо от това пчелите събирачки бързо започват да посещават масиви от едни или други растения в началото на масовия им цъфтеж (периода, когато нуждите от пчелоопрашване са най-големи). Това поведение на медоносните пчели има тясна връзка с хранителния фактор. За напълване на медовата гушка с нектар за един полет медоносната пчела в зависимост от нектаропродуктивността на цветовете посещава около 80-150 и повече цветове. Почти същия брой цветове трябва да посети пчелата за събиране на един товар цветен прашец. В двете кошнички количеството на цветния прашец възлиза на около 15-20 мг. и в зависимост от вида на растението в тях има около 3 млн. поленови зърна. Благодарение на силно окосменото тяло на медоносната пчела при посещението на цветовете върху него се натрупва голямо количество разнообразен цветен прашец, който полепва по близалцето на посетените цветове. При това цветовете се посещават многократно от пчелите през целия период на цъфтежа, при което се нанася непрекъснато цветен прашец върху близалцето. По този начин опрашването на цвета се извършва в най-подходящия момент от неговата дееспособност.

Събирането на нектар от медоносните пчели продължава извън потребностите, от които семействата имат непосредствена нужда. Тази биологична особеност на пчелното семейство е подчинена на инстинкта за запазването и съхраняването на вида в природата. Това се дължи на обстоятелството, че на запаси от мед пчелното семейство може да просъществува няколко години, докато събирането на цветен прашец от пчелите е по-тясно свързано със сезонния характер на развитието на семейството и с отглеждането на ново поколение. Поради тази причина пчелите от пчелните семейства са по-малко склонни да складират големи количества цветен прашец, но способността им да събират нектар и да трупат запаси от мед е безгранична.

Източник