Начин за направа на силни и здрави семейства

 
Доказано е, че силните пчелни семейства, по-добре зимуват, изразходват по-малко храна, пролет по-бързо се развиват, по-малко боледуват и дават по-добра продукция, спрямо средните и слабите.

През изминалите години в пчеларството са изпробвани и описвани много методи за получаване на силни семейства.

В последните години все по-често, в света и у нас, се пропагандират методи за създаване на силни семейства. Описват се технологии, някой от които се прилагат в различни места на света, при коренно различни условия и продължителност на нектароотделяне.

Един удобен при нашите климатични условия и лесен за работа за създаване на силни семейства е следния метод.

През пролетта, когато е налице обилна паша, от силните семейства се отнема майката с пита с пило и пчели и се прави отводка, която се настанява в нуклеус или празен кошер в съседтво с основния. Няма значение какво ще се прави след това с нея, ново семейство или ще бъде използвана като помощно.

За 9 дни откритото пило в старото семейство е изхранено и запечатано. От запечатаното – пчелите са се излюпили, заложили са няколко маточника и очакват излюпването и оплождането на младата майка, за да се включат в отглеждането на новото пило.

Ако пчеларят има нужда от майки, отбира по негова преценка, някой хубав маточник и го поставя в семейство или в отводка за излюпване и оплождане на новата майка. От останалите маточници, пчелите си избират, която им харесва. Те извършват това по-добре от човека.

През тези 25 дни, докато в гнездото няма майка и прясно пило, пчелите са освободени от кърмаческа дейност и повечето са станали събирачки на нектар и прашец. Когато нектар отделянето е добро, пчелите безпроблемно запълват питите в един или два магазина и изграждат по 2-3 плодникови пити. Семейството си произвежда майка и след 25 дни тя започва да снася яйца. През това време в него няма пило и всичките пчели са събирачки на нектар.

Между 15 – тия и 23- тия ден от премахването на майката и преди оплождането на младата, в семейството няма прясно пило, а от излюпващото се – излизат постоянно люпещи се пчели и търтеи, а с тях и намиращите се в пилото кърлежи на вароатозата. Тогава спокойно може да се третира семейството срещу кърлежите с мравчена или оксалова киселина, ментол, екостоп и др.

По това време в семейството няма пило и всички кърлежи на вароатозата са върху пчелите, затова третирането може да се извърши няколкократно, през 3-4 дни.

След оплождане, новата майка започва да снася яйца и семейството продължава да работи, без да има опасност от роене.

Какво става с отводката със старата майка? За тези 25-30 дни тя се развива, има пило на 3-4 пити и продължава да се развива и с пчели и пило от нея, се подсилва основното или други семейства, които участват в медобера т.е. използва се като помощно семейство. За предпочитане е да се използва за подсилване на основното семейство, от което е направена отводката, защото пчелите са сестри.

В края на медосборния период, което е между 20 и 30 юли, когато пчелите започнат да изгонват търтеите и майката представа да снася търтееви яйца, за последно се свалят, магазините и се центрофугира медът от тях.

В края на юли, при свалянето на магазините, се прави основно третиране срещу вароатоза независимо с какво, важното е да бъдат спазени дозите, съгласно указанията и времето, когато майката престане да снася неоплодени яйца, търтеевото пило намалява, а пчелите изгонват търтеите. Всички кърлежи, които са в търтеевото пило, а това са около 80-85 % , навлизат в работническото пило, или се захващат за пчелите, които напускат семейството.

Изпразнените пити се връщат в кошерите за обиране от пчелите и за принос на нектар, ако още има.

През септември, ако се прецени, че има нужда от нови бройки семейства, се обединяват по няколко от направените по горния начин отводки, за да станат силни семейства за зимата и се зазимяват.

Ако пчеларя няма нужда от нови семейства, извършва присъединяване на отводките с основните семейства, от които са направени. Пчелите им са сестри и стресът е малък, а семействата стават достатъчно силни и добре зимуват. Трябва във всяко семейство за зимата да има минимум 25 – 30 хиляди пчели и 25-30 кг нектарен мед и 3-4 пити с прашец. Това се осъществява, като през годината не се пипат питите с мед от плодника. Пролетта такива семейства се развиват успешно, без особена намеса от пчеларя.

При зазимяването през октомври, се премахват лентите, пробиват се дупки в средата на плодниковите пити (10-12 мм в горния край на питите), за преминаване на пчелите и майката през тях, до страничните пити с мед, а майката при осеменяване на страничните пити, през зимата. Прави се последно третиране срещу вароатозата, като се напръскват пчелите с 3 % оксалова киселина. Преглеждат се питите в магазините да няма мед в тях и се оставят да зимуват, над плодника. Така се икономисва време и място за складиране и предпазване от молци.

Поставят се мише предпазителите на кошерите, без да се стесняват входовете, за добър въздухообмен.

Това е за кошери Дадан Блат – 10 и 12 рамкови.

Същото може да се прави и с многокорпусните кошери, само, че майката се изнася в най-горния корпус и заделя с плътна преграда. Там се прилагат системите на работа с ЛР кошерите.

Есента задължително се проверява количеството нектарен мед в плодниците и се преценява във всяко семейство да има не по малко от 25 – 30 кг.

Ако евентуално е имало добра паша, след като е изваден меда в края на юли и в магазините пити има складиран допълнително мед, той се разпечатва и остава в магазините отгоре над плодника, за да го свалят пчелите в плодника и да запълнят освободените от есенното пило пити. Отгоре се оставят толкова магазини с празни пити, с колкото е работено през лятото или пчеларят прецени.

По този начин с минимален разход на труд и средства се постига следното:

• не се безпокоят често пчелите;
• работи се само с млади – едногодишни майки;
• на лице са целогодишно силни семейства;
• третира се фракционирано и целогодишно срещу вароатозата;
• работи се с две майки (майка и дъщеря) само, че не в едно, а в две семейства- основно и отводка, като при нужда става подсилване с пчели от отводката на основното семейство и то е винаги силно, с над 60 -70 хил. пчели;
• избягва се роене;
• не се подхранват пчелите стимулативно през август и пролетта;
• не се използва захар за подхранване, само в краен случай в началото, при направа на отводките;
• през зимата не се пипа в кошерите, само се прави външен оглед за злосторство или друга нередност;
• при трайно затопляне на времето, в края на март, се прави основен пролетен преглед.

Какво се прави с отводките със старите майки? Както вече беше казано по-горе: подсилват се другите семейства, връщат се в основното семейство или се групират по няколко в ново силно семейство.

 Доц. д-р Боян Първулов

Как трябва да се работи с пушалката

Пушалката е необходим инструмент при работа с пчелите. Чрез дима пчеларите успокояват пчелите и намаляват ужилването от тях. При подпушването у пчелите се събужда инстинктът за самосъхранение, изработен през хилядолетията. При възникване на пожар в природата те трябва да се спасяват и да отлитат надалеч, на нови места. За да имат достатъчно хранителни запаси за дългия предстоящ път, те се насмукват и напълват гушките си с мед. Пчелите с пълни гушки не жилят. Пчеларите използват тази особеност, за да се предпазят от ужилвания, Като подпушват кошерите преди да ги отворят и да работят с тях.

Пушека не е безопасен за пчелите, затова честото и обилно подпушване не е за препоръчване. От проучванията на Мишин и Макаров (2000 г.) се установява, че димът първо е вреден за самия пчелар, на второ място за пчелите и на трето - попаднал в пчелните продукти, влошава техните качества. За неблагоприятното влияние на дима върху пчелите и пчелните продукти предупреждават и Дмитриев (1986) и Гробов (1987). В пушалката горенето е ниско температурно, с недостиг на кислород. В резултат на непълното горене се отделят много токсични вещества: тежки метали, смолисти вещества, феноли, азотни окиси, сяра, въглерод, сероводород и др. 

В дима се съдържат и голямо количество сажди с размери от 0.5 до 50 милимикрона, които имат канцерогенно действие. Саждите полепват по пилото, по космичките на пчелите, върху рамките, по стените на кошера, проникват в дихателната система на пчелите, влизат в химично взаимодействие с меда, прополиса, восъка и т.н., с което ги замърсяват.

В резултат на задълбочени проучвания Мишин и Макаров установяват, че при опушените пчели мастното тяло силно намалява в сравнение с неопушваните. В тялото на опушените се установява почти два пъти по - високо съдържание на олово в сравнение с неопушваните. Интензивното опушване на пчелите повишава количеството на замърсяващите вещества в тялото им и влияе отрицателно върху запасяването им с резервни вещества, Което отслабва пчелното семейство, намалява медосбора и влошава зимуването. Причини за това са газообразните вещества, Които се отделят при изгарянето на дървото, особено при използване на гнила дървесина от дървета расли в замърсени екологични условия. Такива дървета натрупват от почвата и атмосферата значителни количества тежки метали: сяра, флуор и др. (Гробов,1987, Илин, 1991). В дима от пушалката е установено, че се съдържат най - много СО и СО2 от 0.67% до 6 %, NО от 74 до 470 ррм и др.

Особено вредно за здравето на човека и пчелите е изгарянето на слама, зебло, запълнено с прополис, бороби шишарки, картони за яйца, дървесина, напоена със смоли и други подобни. Изгарянето на тези материали увеличават съдържанието на СО 5 пъти, а на NО е 1.5 до 1.9 пъти и СО2 - 1.5 пъти, Като се появяват и N02 и сяра. Големи количества вредни вещества се отделят при изгарянето на слама и изсъхнала трева.

Установено е, че най - малки количества СО и NО в дима се получават при изгаряне на кора и гнила дървесина от топола, при изгарянето на праханова гъба от стъблото на ябълка, поради което са за предпочитане.

Независимо от отделяните вредни вещества при изпол­зването на пушалките пчеларите не могат да се откажат от тях. Нужно е обаче да се работи по възможност по малко с пушалката, като се използват екологично чисти заместители на естествената дървесина. На пазара у нас има такива. Много ще поставят въпроса за изсъхнали животински изпражнения, но от известни етични съображения този въпрос не би следвало да се коментира.

Трябва да се работи в подходящо време, когато пчелите най - малко се дразнят и да се намали до минимум използването на дим при работа, а за успокояването им преди отваряне на кошера да се пушне няколко пъти през прелката и да се работи спокойно. При отварянето да не се тропа, а леко да се отстрани надиста пчелна продукция и намаляване на стреса върху пчелите, а това не е без значение. Запазва се жизнеността на пчелите. рамъчният капак и да се покрият питите с платно, като се открехва само там където се работи. Да се избягват резките и бързи движения. Да се изважда крайната пита и да се придвижват към нея останалите така, че да не се дразнят пчелите. По възможност при тихо и безветрено време да се работи без пушалка.

Подпушването стресира пчелите и те преустановяват цялостната си дейност. Престават да се грижат за пилото, не подхранват майката, тя спира да снася яйца, завърналите се в кошера нектаросъбирачки не излитат отново и т.н. -  разстройва се за дълго време цялостната работа на семейството. При продължителна работа в гнездото и подпушване, след това са необходими часове за възстановяване на нормалната дейност на семейството.

Прилагането на гореизброените мерки и намаляването на подпушването с всевъзможни, попаднали под ръка на пчеларите, вещества, допринася за намаляване на вредното действие на дима върху пчеларя и пчелното семейство, до получаване на по – чиста пчелна продукция и намаляване на стреса върху пчелите, а това не е без значение. Запазва се жизнеността на пчелите.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов

Насаме с пчелите 11 Работата на пчелина

Насаме с пчелите 10 Работата на пчелина