Пчелогонка

Пчеларската ферма на Венер

Помощ За Съфинансиране На Застрахователни Премии При Застраховане На Пчелни Кошери С Пчелни Семейства

Д Ъ Р Ж А В Н А  П О М О Щ

„Помощ за съфинансиране на
застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства”

            Помощта се предоставя под формата на заплащане на застрахователни премии  на земеделски производители от подсектор „Пчеларство” при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства.

Ползватели

Подпомагат се земеделски производители, отглеждащи пчелни семейства за застраховане на пчелните кошери с пчелни семейства срещу загуби, причинени от:

Неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия („неблагоприятно климатично събитие”, което може да бъде приравнено на природно бедствие, означава климатични условия, които унищожават над 30% от средногодишната продукция на даден земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високия и най-ниския показател): буря; ураган; проливен дъжд;  наводнение; градушка;  удар от мълния; свличане и срутване на земни пластове;  заледяване/обледяване.

Климатични събития:  буря; ураган; проливен дъжд; наводнение; градушка;  удар от мълния;  свличане и срутване на земни пластове; заледяване/обледяване.

Болести при пчелите: нозематоза;  акароза.

 Максимален интензитет на помощта:  80% от размера на застрахователната премия, заплащана по застрахователни договори, в случаите, когато в полицата се посочва, че застраховката покрива само загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия. 50% от застрахователната премия, ако в полицата е посочено, че застраховката покрива загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, и други загуби, причинени от климатични събития; и/или загуби, причинени от болести при пчелите.

Максималният общ бюджет на помощта за периода на прилагане е в размер на 3 611 508 лв. в т.ч.: - за 2012 г. – 1 805 754 лв.; – за 2013 г. – 1 805 754 лв.

Помощта покрива загуби при застрахователна тарифа до 7% и при допустим максимален размер на застрахователната премия – 14 лв. Разликите над тези параметри се поемат от земеделския производител.

  Документи за предоставяне на помощта

За предоставяне на помощта земеделските производители представят следните документи:

1. Заявление по образец за кандидатстване от земеделския производител с посочване на: броя на пчелните семейства към датата на кандидатстване; IBAN сметка; декларация за липсата на задължения към Фонда; декларация, че попадат в категория малки и средни предприятия; декларация, че за същите застрахователни рискове, земеделския производител не е сключил застрахователна полица с друг застраховател; декларация за размера на средногодишна продукция за предшестващ тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател;

2. Документи, удостоверяващи средногодишна продукция за предшестващ тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период,
като се изключват най-високият и най-ниският показател:

- За физически лица: копие от Приложение 3 «Доходи от друга стопанска дейност» към Годишна данъчна декларация  по ЗДДФЛ, със заверка „Вярно с оригинала”

-За юридически лица:  Опис на приложени счетоводни документи (фактури, стокови разписки, документи от НСИ и др.), удостоверяващи средногодишна продукция за предшестващ тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, подписани от счетоводител и представляващия дружеството.

3. Извлечение от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за регистрация или пререгистрация на пчелина[1] като животновъден обект, съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

4.  Копие от ветеринарния дневник на пчелина, удостоверяващ брой пчелни семейства;

5. Копие от регистрационна карта и анкетен формуляр, удостоверяващи актуална регистрация за земеделски производител по Наредба 3 от 1999 г.;

6. Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, издадено от съответната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но не по-късно от два месеца преди датата на подаване на документите в териториалната структура на ДФ „Земеделие”;

7. Договор, сключен между земеделски производител и ДФ”Земеделие”;

8. Застрахователна полица-оригинал от застрахователя, с приложен документ за банковата сметка на застрахователната компания, издаден от компанията.

9. Платежен документ (оригинал), удостоверяващ извършено плащане по полицата по банков път.

 Срокът за кандидатстване и издаване на удостоверение е от 1 (първи) април до 31 (тридесети и първи) октомври на всяка година

Крайната дата за изплащане на средствата е 15 декември на всяка година.

До 80% от разходите за застраховки на пчелни кошери ще се поемат от нова държавна помощ, съобщиха от министерството на земеделието. За целта през 2012 г. се отпускат над 1 млн. лв. Кандидатстването вече започна от 2 април и ще продължи до 31 октомври.

С най-висок процент - 80 на сто от размера на застрахователната премия, се покриват полици, които включват загуби от неблагоприятни климатични явления и събития като бури, урагани, проливни дъждове, наводнения, градушки, удари от мълния, свличане и срутване на земни пластове. Признават се природни бедствия, които унищожават поне 30% от средната годишна продукция на земеделския производител.

С по-нисък размер на държавната помощ - 50 на сто от застрахователната премия, пък се покриват полици, които освен загуби от бедствия включват и други вреди от болести при пчелите като нозематоза и акароза.

Схемата "Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства" е вписана в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия на 6 март. Тя ще се прилага и през следващата календарна година - 2013 г. Тогава бюджетът също се предвижда да бъде над 1 млн. лв.

Помощта се дава на малки и средни предприятия в подсектор "Пчеларство", които могат да бъдат физически или юридически лица. Те трябва да имат регистрирани или пререгистрирани пчелини като животновъден обект по реда на наредба №27 от 10 юли 2002 г. Пчелните семейства пък е задължително да са идентифицирани чрез маркиране на кошерите. Кандидатите за помощта трябва да са регистрирани и по реда на наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
Задължително е пчеларите, които искат да се възползват от парите за съфинансиране на застрахователни премии, да нямат изискуеми задължения към фонд "Земеделие" и държавния бюджет.

Сред мотивите за прилагане на новата помощ е, че пчеларството е един от секторите в българското земеделие, в който неблагоприятните климатични условия и болести се отразяват в най-голяма степен и са причина за загуби на стопаните.

Как трябва да се работи с пушалката

Пушалката е необходим инструмент при работа с пчелите. Чрез дима пчеларите успокояват пчелите и намаляват ужилването от тях. При подпушването у пчелите се събужда инстинктът за самосъхранение, изработен през хилядолетията. При възникване на пожар в природата те трябва да се спасяват и да отлитат надалеч, на нови места. За да имат достатъчно хранителни запаси за дългия предстоящ път, те се насмукват и напълват гушките си с мед. Пчелите с пълни гушки не жилят. Пчеларите използват тази особеност, за да се предпазят от ужилвания, Като подпушват кошерите преди да ги отворят и да работят с тях.

Пушека не е безопасен за пчелите, затова честото и обилно подпушване не е за препоръчване. От проучванията на Мишин и Макаров (2000 г.) се установява, че димът първо е вреден за самия пчелар, на второ място за пчелите и на трето - попаднал в пчелните продукти, влошава техните качества. За неблагоприятното влияние на дима върху пчелите и пчелните продукти предупреждават и Дмитриев (1986) и Гробов (1987). В пушалката горенето е ниско температурно, с недостиг на кислород. В резултат на непълното горене се отделят много токсични вещества: тежки метали, смолисти вещества, феноли, азотни окиси, сяра, въглерод, сероводород и др. 

В дима се съдържат и голямо количество сажди с размери от 0.5 до 50 милимикрона, които имат канцерогенно действие. Саждите полепват по пилото, по космичките на пчелите, върху рамките, по стените на кошера, проникват в дихателната система на пчелите, влизат в химично взаимодействие с меда, прополиса, восъка и т.н., с което ги замърсяват.

В резултат на задълбочени проучвания Мишин и Макаров установяват, че при опушените пчели мастното тяло силно намалява в сравнение с неопушваните. В тялото на опушените се установява почти два пъти по - високо съдържание на олово в сравнение с неопушваните. Интензивното опушване на пчелите повишава количеството на замърсяващите вещества в тялото им и влияе отрицателно върху запасяването им с резервни вещества, Което отслабва пчелното семейство, намалява медосбора и влошава зимуването. Причини за това са газообразните вещества, Които се отделят при изгарянето на дървото, особено при използване на гнила дървесина от дървета расли в замърсени екологични условия. Такива дървета натрупват от почвата и атмосферата значителни количества тежки метали: сяра, флуор и др. (Гробов,1987, Илин, 1991). В дима от пушалката е установено, че се съдържат най - много СО и СО2 от 0.67% до 6 %, NО от 74 до 470 ррм и др.

Особено вредно за здравето на човека и пчелите е изгарянето на слама, зебло, запълнено с прополис, бороби шишарки, картони за яйца, дървесина, напоена със смоли и други подобни. Изгарянето на тези материали увеличават съдържанието на СО 5 пъти, а на NО е 1.5 до 1.9 пъти и СО2 - 1.5 пъти, Като се появяват и N02 и сяра. Големи количества вредни вещества се отделят при изгарянето на слама и изсъхнала трева.

Установено е, че най - малки количества СО и NО в дима се получават при изгаряне на кора и гнила дървесина от топола, при изгарянето на праханова гъба от стъблото на ябълка, поради което са за предпочитане.

Независимо от отделяните вредни вещества при изпол­зването на пушалките пчеларите не могат да се откажат от тях. Нужно е обаче да се работи по възможност по малко с пушалката, като се използват екологично чисти заместители на естествената дървесина. На пазара у нас има такива. Много ще поставят въпроса за изсъхнали животински изпражнения, но от известни етични съображения този въпрос не би следвало да се коментира.

Трябва да се работи в подходящо време, когато пчелите най - малко се дразнят и да се намали до минимум използването на дим при работа, а за успокояването им преди отваряне на кошера да се пушне няколко пъти през прелката и да се работи спокойно. При отварянето да не се тропа, а леко да се отстрани надиста пчелна продукция и намаляване на стреса върху пчелите, а това не е без значение. Запазва се жизнеността на пчелите. рамъчният капак и да се покрият питите с платно, като се открехва само там където се работи. Да се избягват резките и бързи движения. Да се изважда крайната пита и да се придвижват към нея останалите така, че да не се дразнят пчелите. По възможност при тихо и безветрено време да се работи без пушалка.

Подпушването стресира пчелите и те преустановяват цялостната си дейност. Престават да се грижат за пилото, не подхранват майката, тя спира да снася яйца, завърналите се в кошера нектаросъбирачки не излитат отново и т.н. -  разстройва се за дълго време цялостната работа на семейството. При продължителна работа в гнездото и подпушване, след това са необходими часове за възстановяване на нормалната дейност на семейството.

Прилагането на гореизброените мерки и намаляването на подпушването с всевъзможни, попаднали под ръка на пчеларите, вещества, допринася за намаляване на вредното действие на дима върху пчеларя и пчелното семейство, до получаване на по – чиста пчелна продукция и намаляване на стреса върху пчелите, а това не е без значение. Запазва се жизнеността на пчелите.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов