През септември в нашата страна пчелите сами се подготвят усилено за зазимяването - съсредоточават меда към центъра на гнездото, където площите от излюпващото се запечатано пило се освобождават всеки ден. Ако в магазините има мед, особено незапечатен, пчелите го свалят в плодника, като го разполагат в освободените от пилото площи. Наред с това усилено събират и донасят прополис (пчелен клей), с който замазват всички пукнатини и малки отвори, през които може да нахлува студен въздух в гнездото, включително и вентилационната мрежа на дъното. Те сами стесняват с прополис оставените широки отвори на входовете на кошерите - една част замазват изцяло, а над другата правят шахматно два реда колонки от прополис, с което ограничават достъпа на студения въздух през зимата до гнездото. Колкото по-малко пчели има в семейството, толкова по-малък отвор оставят на входа.През септември пчеларят трябва да довърши подготвителните работи за зазимяването на пчелите. Той трябва да определи на колко пити да зимува даденото пчелно семейство. Основният показател за това е количеството на пчелите в гнездото. Оставят се толкова пити, колкото пчелите плътно да могат да покрият. Добре стеснено е гнездото тогава, когато пчелите покриват питите така, че при изваждането им по тях килийките не се виждат - телата на пчелите са почти плътно едно до друго върху цялата площ на питата. Сериозна грешка допускат пчеларите, които оставят пчелните семейства да зимуват на разширени гнезда..
Не броят на питите, оставени в гнездото, а количеството на пчелите определя силата на семействата при зазимяването им.
След като определи броя на питите, на които ще зимуват семействата, пчеларят трябва да извърши и подбора им. Всички новоизградени пити, в които не е отглеждано пило, и питите с негодни за използване площи (деформирани, с големи търтееви участъци, много стари и вече черни) трябва, да бъдат извадени. Ако в тях има мед и той е необходим за допълване на запасите, пчеларят ги оставя зад преградната дъска, разпечатва меда и след пренасянето на меда ги изважда. Ако медът в избраните за зазимяването пити е достатъчен, всички излишни пити той изважда и поставя в склада, вкл. и питите, на които има мед, и ги използва през пролетта за активизиране на пролетното развитие.При стесняването на гнездата и подбирането на питите пчеларят трябва да остави необходимите хранителни запаси от мед и прашец за презимуването на пчелите. Когато в някои семейства медовите запаси не достигат, те трябва да се попълват с готови от излишните на други семейства пити или чрез разпечатването на маломедни пити зад преградната дъска. Съвсем, неправилно е през септември хранителните запаси на пчелните семейства, преустановили вече отглеждането на открито пило, да се попълват със захарен сироп.
Подхранването на пчелните семейства със захарен сироп през есента, когато пчелите не използват цветния прашец за храна (няма открито пило, на което да правят и дават кашица от мед, прашец и вода, за да поемат и те от прашеца за храна), води до тяхното силно физиологично изтощаване (белтъчно обедняване). Причината за физиологичното изтощаване на пчелите при преработването на захарния сироп през есента е следната:
Захарният сироп е съставен от сложни захари, които пчелите не могат да използват за храна без предварителна обработка. Те трябва да ги разградят (инвертират) до прости захари, главно гликоза и фруктоза. Това разграждане се извършва с помощта на инвертазата - ензим, който се отделя със секрета на горночелюстната и глътъчната жлеза на пчелите. За да се образува ензимът в жлезите на пчелите, необходими са белтъци, които те набавят единствено от цветния прашец. Когато пчелите не консумират цветен прашец, за да образуват инвертаза, те използват резервните си белтъци, натрупани в така нареченото мастно тяло, намиращо се около вътрешните им органи. Колкото повече захарен сироп преработват пчелите през есенно-зимния сезон, толкова повече белтъчни вещества изразходват те за разграждането на захарта в него. Изчерпат ли се всички белтъчни запаси от организма им, пчелите не могат да отделят повече нито инвертаза, нито млечице за подхранване на майката и изхранването на младите личинки, нито да живеят дълго. Наблюденията показаха, че дори и да донасят известни количества цветен прашец през есента, щом е приключило отглеждането на откритото пило, пчелите не консумират от този прашец, а само го складират като запас. Преработването на сиропа в този случай става за сметка на белтъчните вещества от организма им, т.е. от резервите в мастното тяло, тъй като с храната само от мед белтъчни вещества не се набавят. Зимният подмор на пчелите е тясно свързан с физиологичното им състояние. Ако на семейство с 2,5 кг пчели (това е силно семейство с 8-9 плътни междини пчели) при отсъствие на открито пило към 20 септември се даде да преработи 4-5 кг захар под формата на сироп, зимният подмор на пчелите се увеличава с 20-25%. Ако се дадат 8 кг захар, подморът се увеличава с над 50%, а при 10-12 кг захар до края на март умират всички пчели, участвали в преработката на захарния сироп. В случай че на такова семейство се даде през януари и 1,5-2 кг подбуда (от готовата), пчелите се изтощават напълно и загиват до края на февруари.Особено зле се отразява есенната преработка на захарта на по-слабите семейства. Поради недостига на инвертаза за разграждането на захарта голямо количество захар остава в меда неинвертирана (неразградена до прости захари) и когато пчелите се хранят през зимата с такъв мед, те трябва да го доразграждат, за да могат да го използват за храна. Това е възможно, докато се изчерпят белтъчните резерви в организма им. Свършат ли се те, пчелите умират въпреки наличието на големи количества запаси от захарен мед в питите. Това е основната причина зимно-пролетната смъртност при пчелите да взема такива размери. Физиологически изтощените пчели стават податливи и на редица заболявания - нозематоза, паратиф и др., но те са вторична причина за загиването на пчелните семейства.
Неправилно е да се твърди, че пчелите не могат да зимуват на захарен мед. Ако през летния период сиропът се преработи в готова за усвояване от организма на пчелите форма от онези пчели, които до есента умират и не дочакват зазимяването, той може да бъде успешно използван за зимна храна. Преработват ли го обаче пчелите, които ще зимуват, отражението е крайно неблагоприятно върху презимуването. Затова цялото количество захар, което е необходимо за попълване на запасите, трябва да се даде през втората половина на юли и август в съчетание с есенното подбудително подхранване.
Особено важно е пчеларят да знае какво количество храна трябва да остави на пчелните семейства за тяхното нормално презимуване. Поради това че зимите у нас протичат различно - в някои години са топли и кратки, в други са много сурови и продължителни, а има и късни повратни застудявания и през април, пчеларят трябва да подготвя пчелните семейства за сурова и продължителна зима. Ако зимата е мека и краткотрайна, значителна част от зимната храна остава за пролетното развитие, но ако тя е тежка и продължителна, запасите трябва да позволяват изхранването на пчелите, без да се налага добавянето на храна през зимата (тя да стигне до края на март- юаприл). За нашите условия на зимуване на плътна междина пчели трябва да се оставят минимум по 2 кг мед. Този мед трябва да бъде почти изцяло запечатен в питите. През самите зимни месеци, когато пчелите са в кълбо и не отглеждат пило, консумацията на храна е твърде малка - под 1 кг на месец. Но ако времето през зимните месеци е топло, пчелите летят и пилото се появи рано, консумацията е много по-голяма, отколкото през лошите зими. Именно това налага да се оставят минимум по 2 кг на междурамие, за да се изхранят пчелите независимо от това, каква ще бъде зимата.
Колкото по-слаби на пчели са семействата, толкова повече мед консумират. Това налага на слабите семейства (рояците и запасните майки) да се осигуряват минимум по 2,5 кг мед на междурамие пчели. На такива семейства е целесъобразно в началото на септември пчеларят да даде поне по една пита със запечатено пило (или с млади пчели) от по-силните семейства, за да могат да презимуват нормално. Добри резултати се получават при сдружаването на по-слабите семейства за зимуването. За целта дадан-блатовият кошер се разделя на две отделения и във всяко се поставя по едно семейство със самостоятелен вход. При многокорпусните кошери по-слабите семейства се поставят в отделни корпуси, които се разполагат един над друг и се разделят чрез разделителната табла. Взаимното топлене на семействата улеснява презимуването им.
Към края на септември пчеларят трябва да отвори горния вход на кошерите и силно да стесни, а след няколко дни и напълно да затвори долния, като вдигне и прилетната дъска, така че пчелите да свикнат да летят на горния вход, преди да е започнало застудяването. В зависимост от входа пчелите разполагат както хранителните запаси, така и зимното кълбо, което е важна предпоставка за доброто им презимуване.
Поради липсата на паша разпечатването на медени пити зад преградната дъска, подпомагането на слабите семейства с пило, пчели и т.н. трябва да стават внимателно. При такова време пчелите са много склонни към кражба. Това налага пчеларят да работи предпазливо, като взема всички мерки срещу възникване на нападения в пчелина. Своевременно той трябва да ликвидира всички оплодни отделения, от които са взети майките, и да ги прибере в склада, за да не бъдат ограбени и да станат причина за обща възбуда на пчелите в пчелина.
През септември трябва да приключат третиранията срещу вароатозата. Още по-добре е, ако се редуват третиранията с два или три препарата, като включат и най-новите, с които дотогава не е третирал.
През септември е най-целесъобразно да се освободят всички подлежащи за ремонт кошери, като семействата се прехвърлят в ремонтирани и дезинфекцирани или нови кошери. Освобождаването на кошери може да стане и чрез сдружаването на по-слабите семейства в един кошер, разделен на две отделения, като през пролетта след ремонтирането едното семейство отново се засели в отделен кошер.
При окончателното стесняване на гнездата и осигуряването с храна всички пити с мед, които са излишни за зазимяването, трябва да се извадят от гнездата. Онези от тях, които имат по-големи количества мед, трябва да се съхранят в склада за ранното пролетно подбудително подхранване (чрез разпечатването им и поставянето им в гнездата), а част от по-маломедните може да се оставят зад преградната дъска в кошерите, особено ако не се поставят затоплящи материали при зазимяването. Ако извадените пити имат повече мед, отколкото е нужен за ранното пролетно подхранване (над 2,5-3 кг кошер), част от него може да се центрофугира, като питите след центрофугирането се оставят за ранното разширяване на гнездата, ако са годни за това, или се връщат вечерно време за подсушаване от пчелите в кошерите и след това се прибират в склада.
Когато се окаже, че медът за зазимяването на всички кошери в пчелина не е достатъчен (през август не са осигурени нужните запаси, което не трябва да се допуска от пчеларя), на запасните майки и на по-слабите семейства трябва да се дадат пити с мед, взети от по-силните семейства, а не запасите да се допълват със захарен сироп. Недостигът в силните семейства след вземането на част от питите с мед трябва да се попълни със захарен сироп, и то в количество, което няма да доведе до силно физиологично изтощаване на пчелите - не повече от 2-3 кг захар. В такива случаи наличните хранителни запаси в пчелина би трябвало да се разместят така, че да се постигне равномерно запасява не - средното количество мед на междина пчели да бъде еднакво за всички семейства от групата на силните и средните семейства и малко повече за слабите. Тогава подхранването с по 1-2 кг захар на всички силни и средни семейства в началото на септември, макар и да се отрази неблагоприятно на зимуването, ще гарантира изхранването им през зимата без даването на твърда храна (кърмова маса, подбуда) през самите зимни месеци, както и презимуването на по-слабите, получили готов мед за зазимяването им.
Всички слаби семейства, на които не може да се дадат пчели и запечатено пило, за да презимуват като самостоятелни семейства, трябва да се обединят по няколко, за да не загинат всички. По-целесъобразно е да им се даде по една междина пчели от силните, за да презимуват двете майки (на силното и слабото), отколкото да се ликвидира едната майка. Тогава се загубва възможността през пролетта да снасят две майки, които ще осигурят отглеждането на повече пило до пашата. Но когато по-добрите семейства в пчелина са по на 3-4 междурамия пчели, по-целесъобразно е по-слабите семейства да се придадат още през есента към тях, отколкото в целия пчелин да се създадат само съвсем слаби семейства, които при по- тежка зима почти винаги загиват.
Всичко това налага пчеларят реално да прецени съобразно със състоянието на семействата какво да направи - сдружаване, подсилване или обединяване с по-силните семейства (придаване на съвсем слабите към по-силните или обединяване на няколко слаби в едно).
Източник: тук
