Тайната на прополиса

Думата прополис (пчелен клей) произлиза от гръцката дума "προ" +"πολις"  буквално преведено значи "пред града", "защита на града". Прополисът е смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията, обогатена с ензими и подложена на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите. Прополисът съдържа витамини, етерични масла, минерални соли, микроелементи, хормони и ферменти. Восъкът предпазва младите пъпки от вредното действие на външни фактори на средата: слънчева радиация, плесени, бактерии, вируси, гъби. Пчелите го събират, прерабптват го в прополис и внасят в кошера. С него извършват дезинфекционни дейности. Полират килийките преди майката да снесе яйца в тях, запечатват процепи и дупки в стените на кошера, балсамират убити вътре животни, които не могат да изхвърлят навън през прелката, като мишки, гущери и други. Той е тяхното "химическо оръжие" срещу инфекциите. Те покриват с него и тялото си като така се предпазват от микроорганизмите, които ииначе, без прополис ( пчелен клей ), в условията на кошера, където температурата и влажността са особено подходящи за тяхното развитие, бързо биха взели преднина и биха довели пчелното семейстдво до гибел. Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който препятства развитието на заболявания в един обем от около 50 литра, където водят интензивен живот 40 000 до 60 000 пчели и където дневно минават през входа около 100 000 пъти. Влажността в кошера е около 70%, температурата е 37-38 градуса, има високо съдържание на захари – това е идеална среда за развитие на микроорганизми, гъби и плесени.

Прополисът се събира през лятото. Средно от едно семейство за сезон може да се получи 100 – 150 г. Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за пчелите. Известно е, че кавказките пчели събират повече прополис от италианските. И това е лесно обяснимо. Пчелите, които обитават по-студени климатични зони са се приспособили към тях благодарение на качеството им да събират повече прополис. Най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.

Най-често прополис се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач. Възможно е над рамките или в семейството да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм., и които се запушват от пчелите с прополис. Този метод на практика принуждава пчелите да събират и натрупват прополис в отворите на мрежата, чиито размери са съобразени с биологията на пчелите – отвори с размери до 4,5 мм. те запушват с прополис, а такива с размери по-големи от 5 мм. надграждат с восък. След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник. При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.

Физични свойства на прополиса: Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно извадения от кошера прополис представлява мека, лепкава маса. Ароматът, физическите и химичеките свойсва зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите. Прополиса има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение. При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък. Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топено, но обикновено се топи между 80-105 °С. Разтваря се слабо в студена вода, а в  гореща от 7 до 11 %. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.

Има спирторазтворими, водоразтворими и мастно разтворими съставки. Разтворимостта му зависи от големината на частиците прополис /най-добре да бъде стрит на прах/, продължителността на разтваряне, температурата на разтворителя.

Състав:

Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи. Съдържа около 55% растителни смоли, в които влизат – флавоноиди, фенолни киселини и етери. Восъци и мастни киселини 25-35 % от растителен и пчелен произход.  Eтерични масла - 10%. Цветен прашец - 5 %, в това число протеини вероятно от полена и свободни аминокиселини – 16 от които повече от 1% от общото им съдържание. А агринин + пролин до 45,8%.  Дъбилни вещества, 14 микроелементи – най-вече желязо и цинк,  механични примеси и други – общо 5%.

Критерии за качествен прополис (пчелен клей ): Водно съдържание под 5%, восък под 22%, механични примеси под 12%, киселинно число 42-54, осапунително число 180-200, терично число 130-170, йодно число 105-140, показател за окисляемост под 10 секунди. Съществува достъпна методика за оценка на качествата на прополиса (пчелен клей ) чрез оценка на способността му да се окислява от калиевия хиперманганат. При добиването на прополис (пчелен клей ) от секрета на пчелните жлези в него попадат ненаситени киселини от мастния ред. Реакцията за обезцветяване на водния и на спиртния екстракт от прополис (пчелен клей) при добавяне към него на разтвор на калиев перманганат става моментално. Висококачественият прополис (пчелен клей ) обезцветява разтвор на калиев перманганат за 4.5 – 6.5 секунди. Некачественият прополис (пчелен клей) – за 17.5 секунди. Окислителният процес се забавя, когато прополисовият разтвор съдържа механични примеси и восък.

Съхраняването на прополис (пчелен клей) при стайна температура на сухо и проветриво място и завит в пергаментова хартия води до запазване на качествата му в продължение на 3 години.

Противомикробни свойства на прополиса: Има изразен бактерициден /убиващ микробите/ и бактериостатичен /спиращ развитието на микробите/ ефект спрямо много патогенни бактерии и Mycobacterium tuberculosis. Бактериите не се адаптират към него. Не е токсичен. Не уврежда нормалната чревна флора. Не се развива дисбактериоза. Увеличава противомикробната активност на някои антибиотици. Съхранявани при нормални условия прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури. Противогъбичното /антимикотичното/ действие на прополиса (пчелен клей) е силно изразено спрямо много низши гъби, които причиняват заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието спрямо поражения на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния канал причинявани от Candida щамовете. Ефективна концентрация е 0.01%.Противовирусен ефект на прополиса (пчелния клей) е доказан по отношение на Virus influenzae, вируса на херпеса, вируси, които причиняват заболявания по растенията. Много интересни са наблюденията, които правят д-р Стоймир Младенов и др. автори при лечение на пациенти по повод на различни заболявания с пчелни продукти по време на грипни епидемии. Така например, д-р Младенов съобщава само за 4 заболели от грип от 590 болни, лекувани с пчелни продукти по време на грипна епидемия в гр. Варна през 1989 г., когато заболяват над 70% от населението на града. Антипротозойните свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% разтвор. При водните разтвори този процент е 4%. Руски и румънски специалисти доказват профилактични и лечебни качества на прополиса при лъчеви и рентгенови увреждания след вътрешно приемане на спиртен екстракт или локални апликации. Съществуват научни изследвания, които доказват противораковото и противотуморното действие на прополиса.

Какви още въздействия оказва прополисът върху организма? Обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час. Противосърбежно. Противовъзпалително. Анаболен ефект. Подобрява изчистването и заздравяването на рани. Особено демонстративно е това при обработка на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване на раните с намаляване на ексудацията и поява на свежи гранулации които постепенно изпълват раневия дефект и предотвратяват развитието на сепсис. В последствие се образува зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан. Мобилизира защитните сили на много органи и системи, подобрява имунитета, кръвотворенето, апетита, диурезата, оказва хипотензивно и антисклеротично действие. Много демонстративен е обезболяващият и лечебният ефект на прополиса  при лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния на венците и зъбите. Прополис  може да се прилага в различна форма.  Най-широко разпространение е получил 30% спиртен екстракт, който дава възможност да се приготвят по-ниски концентрации прополисо-водно-спиртни емулсии за вътрешно и локално приложение.

Много добър естествен лечебен продукт, тъй като напълно отговаря на принципа за лекарствата - преди всичко да не вреди. Единственият риск е алергична реакция, която се наблюдава е при около 5% от хората.

Важно е да се знае, че прополисът от различни географски райони може да има различен химичен състав и съответно да се проявят някои разлики в биологичната активност.

Антибактериално действие на прополис:

• Bacilus subtilis
• Bacillus de koch - туберкулоза
• Penibacilus larve larwe
• Staphylococcus aureus
• Streptococcus
• Streptomyces sobrinus, Sterptomyces mutans, Streptomyces cricetus
• Saccaromyces cerevisiae – бирена мая
• Escherichia coli
• Salmonella
• Shigella
• Giardia lamblia
• Klebsiella pneumonie
• Bacteroides nodosus – кореново гниене

Антивирусно действие на прополис:

• Herpes - Съществуват категорични научни доказателства, че лечебни препарати, съдържащи прополис имат противовирусна активност и унищожават или намаляват активността на вируса на херпеса.
• Influenza
• Newcastle disease
• Potato virus

Антимикотично действие на прополис:

• Candida albicans
• Epidermophiton
• Microsporium
• Achorion scholeini

Антипротозойно действие на прополис:

• Paramecium caudatum
• Stylonichia mithilis
• Amoeba limax
• Trichomonus vaginalis

Фармакологично действие на прополис:

• външно на гнойни и възпалителни рани унищожава патогенната микрофлора и неутрализира действието на токсините.
• изменя цитологичната картина на раневия процес
• противовъзпалиелно действие
• анаболен ефект
• снема болевия синдром
• противосърбежно

Методики за лечебно приложение на прополис:

• Приемане през устата
• Външно приложение
• Електрофореза
• Ултразвук
• Аерозолен метод
• Топлинни инхалации на водна баня с прополис и восък
• Прополисо-восъчни локални топлинни апликации

Употреба:

Прополисът се използва под форма на 30% спиртен извлек. В 100 мл. 70° спирт се поставя надробен на ситно 30 грама прополис и се разклаща по 4-5 пъти на ден в продължение на 5-6 дни, след което бистрата надутаечна част се отделя (декантира се) или се прецежда през няколко слоя марля. Този спиртен извлек е траен продукт и може да се използва при възрастни по 25-30 капки в малко (30-40 мл) вода, мляко, водка, ракия и др. сутрин на гладно 15-20 мин преди хранене. При деца се използват толкова капки на колкото години е детето, накапани във вода или мляко 1 - 2 пъти дневно. Може да се използва също за гаргара при възпалено гърло. Гаргара може да се прави и с профилактична цел, за предпазване от вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.

Приготвяне на лекарствени препарати от прополис:

Спиртен разтвор на прополис (клеева тинктура): Употребява се вътрешно и външно. В зависимост от предназначението се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение. Най-добре е да се приготви 30% разтвор от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации. Ще разгледаме как се получава 30% спиртен разтвор. Вземат се 50 грама чист прополис  и се оставят в камерата на хладилника за 12 часа да се втвърди и стане трошлив (слага се в 2 найлонови торбички). След това се стрива на прах, като се счуква през торбичките (ако използвате хаванче няма да можете да го почистите след това). Прахта се поставя в тъмна бутилка с шлифована запушалка и се залива със 100 мл. 95○ спирт. В продължение на 5 дни се разклаща енергично по няколко пъти дневно. На 6-ия ден се филтрира през филтърна хартия или няколко пласта марля. Филтратът се съхранява в тъмно добре запушено шише на тъмно и сухо място. Гъстият остатък от филтрирането заедно с филтърната хартия се изсушават и се претеглят. Да предположим, че остатъкът тежи 8 грама. Това означава, че от първоначалното количество прополис, което е 50 грама 42 грама са се разтворили в спирта. Щом 30 гр в 100 мл спирт са необходими за 30% разтвор, то в 1 мл. от разтвора има 30/100=0,3 гр. прополис. Когато разделим 42 грама на 0,3 получаваме 140 мл. Доливаме към филтрата спирт до 140 мл. Така получаваме 30% разтвор. За практически цели разтворът прополис  може да бъде 20-30%. Той се приготвя така: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис  се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 300 - 500 мл. 96º медицински спирт като се разклаща в продължение на 30 мин. В продължение на 5 - 7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно. На дъното на флакона се получава утайка. Филтрира се. Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно при стайна температура. Срок на годност - 3 години. При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването. Обикновено на възрастни се препоръчва профилактично да приемат веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура)  разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна. С лечебна цел това количество се приема 2 – 3 пъти дневно. На деца се препоръчва да приемат профилактично веднъж дневно толкова капки на колкото години са накапани в чаша хладка вода или сок или друга течност, която приема детето. Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2 – 3 пъти дневно.

Прополисово масло - 1 кг краве масло се разтапя в емайлиран съд. Охлаждат до 80 °С и добавят 150 г пречистен и раздробен прополис. Сместта се размесва с дървена шпатула около 20 мин. до получаване на еднородна маса. След това сместта отново се нагрява до втечняване като при това се разбърква. Докато маслото е топло се филтрира през няколко марли или металическа цедка, налива се в буркан, затваря се добре с винтова капачка. Съхранява се на студено, сухо и тъмно място. Най-добре - в хладилник. Приема се по една супена лъжица три пъти дневно преди храна, разтворено в чаша топло прясно краве мляко.

Воден екстракт на прополис: Към 100 гр. чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл. дестилирана вода. Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Важно е да се знае, че лечебните свойства на прополиса се съхраняват и след термична обработка. Филтрира се. Получава се мътна тъмно жълта течност със смолист аромат. Прилага се както спиртния екстракт на прополис - по 20-30 капки преди храна 1 - 2 - 3 пъти дневно. Препаратът е особено подходящ за употреба при деца поради отсъствието на спирт в него. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.

Особености на приложението:

Описаните проблеми при употреба на прополис ( пчелен клей ) са рядкост, но трябва да подходим внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Защото може да сме алергични към него или някоя от съставките му без да знаем това. Това е малко вероятно, защото прополисът  е природен продукт с повсеместно разпространение и алергия към него трудно може да остане скрита дълго време. От друга страна ако приемате пчелен мед, пчелен прашец, пчелно млечице и нямате алергични реакции, то вероятността да имате алергия към прополис ( пчелен клей ) е практически равна на 0, защото прополисът се съдържа в тези продукти. Все пак бъдете внимателни, особено при деца!

1. Винаги да се започва с външно прилагане на прополиса - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор на прополис - колкото грахово зърно от вътрешната страна на лявата ръка, където кожата е нежна. Ако в рамките на 24 часа от намазването не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция се пристъпва към
2. Намазва се на ограничен участък на венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, така както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити. Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към
3. Една капка от 30% спиртен разтвор на прополис / прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се. и се изпива. Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, то може капките да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка, която е при възрастни 20 - 30 капки, разтворени в чаша хладка вода, а при деца е толкова капки на колкото години е детето.

Не се препоръчва да се дава продукта на деца под 3 годишна възраст. Винаги давайте прополис вътрешно на деца сутрин. Ако има някакъв проблем лесно ще намерите адекватна лекарска помощ. Даването на прополис вечер, преди лягане се практикува, но крие известни рискове.

Какви алергични реакции могат да се наблюдават:

При местно приложение алергичните прояви са по-леки и могат да представляват зачервяване, оток на мястото на апликацията, сърбящи обриви, при по-изразени реакции - поява на мехурчета и изязвяване. Всички тези промени са категоричен признак, че ПРОПОЛИСЪТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УПОТРЕБЯВА.

При приемане вътрешно алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани /засягащи целия организъм с нарушаване на общото състояние/. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок. Понякога може да се появят диарични изхождания.

Какво може да направим сами, до намиране на лекар, при алергична реакция: Пострадалият трябва да бъде в хоризонтално положение за да се обезпечи кръвообращение на мозъка в условия на понижено кръвно налягане, а и да се избегне нараняване при настъпване на колаптоидни състояния. Добре е да получи антиалергични средства от типа на алергозан, антиалерзин, аерон и др. С отличен ефект са кортикостероидните препарати. Препоръчително е прилагането им венозно, но поради падането на кръвното това не винаги е възможно. Не трябва да се търси венозен път, още повече, че това е специфична манипулация за обучен медицински персонал. Кортикостероидите могат да бъдат поставяни мускулно. Дозировката най-често е 1 - 2 mg/kg тегло. Ако няма възможност за инжектиране, съдържанието на ампулата може да се излее под езика. Там кръвоснабдяването е добро и препаратите се резорбират лесно.

Някои по-разпространени приложения

Прополис облекчава болките в стомаха

Страдащите от хроничен гастрит, освен спазването на диета, бедна на дразнещи стомашната лигавица храни и напитки (подправки, богати на целулоза плодове и зеленчуци, пържени и пушени храни, кафе и газирани напитки), с профилактична, а и с лечебна цел е препоръчително приемането 3-4 пъти дневно на гладно на по 15-20 капки клеева тинктура (спиртен извлек от прополис), разтворени предварително в малко вода. Привържениците на лечението с пчелни продукти са установили, че прополисът е изключително богат на вещества с противовъзпалително, противоболково и епителотонично действие. Нещо повече, установено е, че този пчелен продукт упражнява противомикробна активност по отношение на бактерията, която причинява язвената болест и която е налице и при много от хората с гастрит.

Заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивити, гингиворагии, пародонтози, глосити, стоматити в т.ч. и радиационни, ангини, болки в гърлото

Заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес. Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, който е напоен с 30% прополисов разтвор. Най-добре е да се използват тампони за уши, защото те дават възможност прилагането на прополиса да бъде точно върху поразения участък от кожата или устната лигавица. Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис.  2% емулсия се приготвя като 1 мл. 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл. вода. Това е приблизително 1 супена лъжица. Съответно 4% разтвор се приготвя като 1 мл.  30% разтвор се прибави към 7-8 мл. вода. За предпочитане е венците да се обработват вечер чрез намазване с памучно тампонче, след като се измият зъбите тъй като е възможно зъбите временно да се оцветят по-тъмно.

Обработка на декубитални рани - 30% спиртен разтвор на прополис. 25 мл. се смесва с маслен разтвор на вит. А в съотношение 1:1. Препаратът се прилага след хирургическа обработка на раната чрез накапване, така че цялата и повърхност да се покрие с фин прополисов филм. Преди прилагане съдът в който е спиртно-маслената емулсия на прополиса трябва енергично да се разклати.

Вътрешно приложение и начин на употреба- повишаване на имунитета, гастрити, язви, колити, инфекциозни стомашно-чревни заболявания. При възрастни в чаша с хладка вода се накапват 30 капки. При деца след 3 годишна възраст в чашата се накапват толкова капки, на колкото години е детето. На повърхността на водата се образува белезникав слой. Това е водно-спиртна емулсия на прополис. РАЗБЪРКАЙТЕ! преди да изпиете съдържанието. Иначе е възможно да получите парене по хода на хранопровода и леки болки в стомаха. Можете преди да погълнете съдържанието на чашата да изплакнете устната кухина. Така освен системния ефект на прополиса след поглъщането му можете да разчитате на още два - дезинфекциращ устната кухина, венците, рино-фарингса, тонзилите. При поглъщане на водно-спиртната емулсия има положителен ефект и върху лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и червата. Приемането на препарата през устата трябва да се извършва преди храна 20-30 мин. 3 пъти дневно. Приемането по този начин има много добър ефект за профилактика и лечение на простудни състояния.

Прополисът помага и на жените

Поради своя обезболяващ и регулиращ менструациите ефект прополисът е бил използван още през древността. За борба с дизменореята или аменореята трябва да се приема два пъти дневно по 5 капки спиртен извлек, накапани в малко вода или пет дъвчащи прополисови бомбона. По подобен начин се третират и възпаления на яйчниците или фалопиивите тръби. Цитираният тук полски изследовател Stanislaw Scheller съобщава освен това за благоприятното въздействие на прополисови свещички при вагинит, бяло течение и други бактериални или предизвикани от гъбички инфекции на женските полови пътища. Полският доцент Henryk Suchy и неговата жена Maria Suchy, които ръководят гинекологичното отделение на болницата в Goczalkowice Zdroj са се занимавали с най-честото инфекциозно заболяване - трихомонален вагинит.......

Източник: Тук

Започва приемът по програма „Пчеларство"

 Документи по мерки А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари” и Е „Сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти” ще се приемат от 20 декември 2011. По мерките B „Борба срещу вароатозата”, С „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и D „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Общността”  – от 16 януари 2012. Приемът ще продължи до изчерпване на бюджета.

        По мерките А и Е могат да кандидатстват браншови пчеларски организации, асоциации и сдружения на пчелари, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел. За кандидатстване се допускат и висши учебни заведения, в които се преподава дисциплината „пчеларство” или „пчелна патология”; научни асоциации по пчеларство и пчеларски сдружения, регистрирани по реда на закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), както и научноизследователски институти, в които се извършват изследвания в областта на пчеларството. При подаване на заявление в РА кандидатите по мярка Е следва да представят становища за одобрение, издадени от комисия от експерти в научната област, извършила оценка на проектите.Комисията се създава със заповед на министъра на земеделието и храните.

        По мерки B, C и D заявления могат да подават физически, юридически лица или сдружения на пчелари, регистрирани като земеделски производители, пчелари-проверители, които имат необходимата квалификация за извършване на пролетни профилактични прегледи.

         Във връзка с промените в Наредба №8 от 2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 121 „Модернизиране за земеделските стопанства”, ДФ „Земеделие” информира, че по сектор 1 на Мярка D от програма „Пчеларство” 2011-2013 са допустими кандидати, които притежават до 150 пчелни семейства.

        Бюджетът по Мярка А е на стойност 401 463 лева. Разпределението на субсидиите по дейности е както следва: за подготовка на обучители – 113 457 лева; прилагане, отпечатване и разпространение на ръководство за добрите пчеларски практики – 122 184 лева; популяризиране на биологични пчелни продукти – 34 910 лева; популяризиране на пчелните продукти – 130 912 лева.

         Предвидената финансова помощ по Мярка B е в размер на 654 559 лева. От нея, 305 461 лева ще покриват разходи за осъществяване на ветеринарен контрол и оказване на помощ от пчелари-проверители. Останалите 349 098 са предвидени за закупуване на препарати в борбата срещу вароатозата, одобрени съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

         Мярка С ще изплаща субсидии на стойност 130 912 лева.

         Най-голям е бюджетът по Мярка D, а именно 5 149 199 лева. За закупуване на нови кошери са отредени 3 141 884 лева. Други разходи, които ще се финансират по мярката, са за поддържане или увеличаване на броя на пчелните семейства – до 1 745 491 лева, и за покупка и подмяна на пчелни-майки – до 261 824 лева.

         Мярка Е разполага с бюджет от 196 368 лева, разпределен по три теми.

         Необходимите за кандидатстване документи ще бъдат публикувани интернет страницата на ДФЗ, в менюто „Селскостопански пазарни механизми”.

19декември 2011 г.                           ДФ „Земеделие” –

                                                         Разплащателна агенция

ДФ “Земеделие” одобри схема за кредитиране на бенефициенти по Национална програма “Пчеларство”

  Управителният съвет на фонда прие схемата за кредитиране, която ще се прилага от началната дата за прием на заявления за подпомагане по Национална програма «Пчеларство» (НПП) за 2012г. Точната дата на прием предстои да бъде определена със заповед. Прилагането на схемата ще позволи на бенефициентите по НПП да получат необходимия финансов ресурс за осъществяване на одобрените им проекти по Мярка Д: закупуване на нови кошери, голи роеве, отводки и пчелни майки.

Основните условия и параметри на схемата за кредитиране са следните:

·               ♦ Кредитите ще се отпускат пряко от ДФ „Земеделие” при лихвен процентот 6.0 % на годишна база;

·               ♦ Кандидатите за кредит трябва да имат одобрени проекти и сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка Д от НПП;

·               ♦ Максималният размер на кредита ще бъде до 75% от стойността на одобрените разходи по проекта по Мярка Д от НПП;

·               ♦ Изисква се собствено участие от минимум 25 %, което се доказва при кандидатстването за кредит;

·               ♦ Погасяването на кредита, дължимите лихви и таксата за обслужване се извършава еднократно чрез прихващане от одобрената за изплащане безвъзмездна финансова помощ по Мярка Д от НПП;

·               ♦ За гарантиране погасяването на кредита ще се изисквасъгласие за директен дебит по банковата сметка на кредитополучателя и издаване на запис на заповед – авалиран от трето лице – в полза на ДФЗ;

·               ♦ Кандидатстването за кредит ще става с подаване на заявление в Областната дирекция на ДФЗ по постоянен адрес на физическото лице и по адрес на регистрация на юридическото лице, след одобрение и сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ по НПП.

     8 декември 2011 г.                   


  Източник-  ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция

Регистрация и идентификация на пчелните семейства

Наредба № 27 от 10.07.2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства

Чл. 1. С тази наредба се определят: 
1. условията за регистрация на обектите (пчелините), в които се отглеждат пчелните семейства; 
2. редът и начинът за идентификация на пчелните семейства; 
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при извършване на дейностите по т. 1 и 2.

Чл. 2. Регистрацията на пчелините и идентификацията на пчелните семейства в тях имат за цел:
1. гарантиране на здравословното състояние на пчелните семейства, ограничаване разпространението на заразни заболявания по пчелите и успешно провеждане на държавната профилактична програма;
2. гарантиране на качеството и безвредността на пчелните продукти.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) Регистрацията на пчелините се извършва от органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), а идентификацията на пчелните семейства - от собствениците на пчелините.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)
(1) Пчелините се регистрират в регистър на РВМС.
(2) Регистрационният номер на пчелина се състои от осем позиции и се образува от пощенския код на населеното място, в землището на което се намира пчелинът, и поредния му номер съгласно регистрацията в РВМС. Когато няколко населени места са с един и същ пощенски код, към него се добавя и главна буква от българската азбука, съответстваща на буквата, с която започва наименованието на съответното населено място.
(3) Регистрационният номер на пчелина се дава еднократно и остава постоянен независимо от промяната на броя на кошерите, пчелните семейства или промяна на собственика.
(4) Регистрацията на пчелините се извършва по реда и при условията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)
(1) Всеки кошер в пчелина се маркира от собственика на пчелина.
(2) Маркировката на кошерите по ал. 1 се извършва, като от лявата страна на предната част на капака се обозначава регистрационният номер на пчелина, а от дясната страна - поредният номер на кошера в пчелина.
(3) Пчелните семейства се идентифицират от собственика на пчелина, като върху кошера към номера по чл. 5, ал. 2 от дясната страна след поредния номер на кошера се добавя тире и цифра, съответстваща на броя на пчелните семейства в него.
(4) Номерата по ал. 2 и 3 се обозначават ясно и четливо чрез:
1. изписване с боя;
2. обгаряне;
3. трайно закрепване на ламиниран стикер или табелка, върху която е изписан с боя номерът.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)
(1) Регистрационният номер на пчелина и общият брой на пчелните семейства се записват във:
1. ветеринарномедицинския дневник на пчелина;
2. регистъра на РВМС.
(2) В документите по ал. 1 се съдържа и следната информация:
1. регистрационен номер на пчелина;
2. име и адрес на собственика на пчелина;
3. населеното място, в землището на което се намира пчелинът;
4. броя на кошерите и на пчелните семейства;
5. официален ветеринарен лекар, който контролира пчелина;
6. РВМС, където е извършена регистрацията.
(3) При промяна на вписани обстоятелства по ал. 2, т. 2 и 4 собственикът писмено информира директора на РВМС и регистрирания ветеринарен лекар, който обслужва обекта, за отразяване в регистъра по ал. 1, т. 2. Информацията за промяна на обстоятелство по ал. 2, т. 2 се подава в 7-дневен срок от настъпване на промяната, а при промяна на обстоятелства по ал. 2, т. 4 - до 30 април и до 30 октомври всяка година.
(4) При промяна на обстоятелство по ал. 2, т. 3 регистрацията се заличава и пчелинът се регистрира отново по общия ред.

Чл. 7.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) При наличие на остро заразно заболяване или принудително убиване на пчелното семейство собственикът на пчелина уведомява регистрирания ветеринарен лекар за отписване на идентификационния му номер от дневника по чл. 6, ал. 1, т. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) При смърт на пчелно семейство по други причини кошерът може да се засели отново.Собственикът на пчелина уведомява регистрирания ветеринарен лекар за промяната на пчелното семейство, който я отразява във ветеринарномедицинския дневник на пчелина.

Чл. 8.
(1) Ветеринарният лекар, който отговаря за съответния ветеринарен участък, след маркиране на кошерите подава информация, подлежаща на вписване, до съответната РВЛ, която се изпраща в компютърния регистър на НВМС.
(2) В регистъра на ГУ на НВМС се събира, обработва и съхранява информация за регистрацията на пчелините и идентификацията на пчелните семейства.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) Собствениците на пчелини:
1. съхраняват ветеринарномедицинския дневник за срок 3 г. от прекратяване на дейността;
2. предоставят на контролните органи дневника по т.1 за проверка.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)

Чл. 14. Регионалната ветеринарномедицинска служба трябва да:
1. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2008 г., в сила от 16.05.2008 г.) съхранява информацията, свързана с регистрацията на пчелините и придвижването на пчелните семейства и реализацията на продукцията от пчеларството.

Чл. 15. Не се допуска отглеждане, придвижване, добив и търговия с пчелни семейства и пчелни продукти от пчелни семейства, които не са регистрирани по реда на тази наредба.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 27 ОТ 2002 Г. ЗА РЕГИСТРАЦИЯ И ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА
(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 16.05.2008 Г.) 

§ 12.
(1) Пчелините, получили регистрационен номер преди влизането в сила на наредбата, се пререгистрират съгласно изискванията на тази наредба.
(2) За пререгистрацията по ал. 1 собствениците на пчелини подават до директора на РВМС заявление по образец в срок пет месеца от влизането в сила на тази наредба.
(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 директорът на РВМС издава удостоверение за пререгистрация по образец, одобрен със заповед на генералния директор.За пререгистрацията не се заплаща такса.

§ 13.
(1) Собствениците на съществуващите пчелини маркират кошерите в съответствие с тази наредба в едномесечен срок след пререгистрацията по § 12.
(2) До маркирането по ал. 1 се признават наличните маркировки върху кошерите.

 § 14. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

Източник: тук