Образуване и отделяне на нектар от цветовете на растенията

Нектарът е воден разтвор от захароза, фруктоза, глюкоза и в по-малки количества още редица други захари. В неговия състав влизат още декстрини, органични киселини, етерични масла, азотни и минерални съединения и др.

Основната маса на нектара се състои от въглехидрати концентрацията на които се движи в изключително широки граници - от 5-10 до 75-85%, но често бива около 40-50%. Нектар с ниска захарна концентрация пчелите събират неохотно, тъй като неговото събиране, пренасяне и преработване в мед са свързани с голям разход на енергия. Пчелите събират неохотно и много концентрирания нектар. Най-охотно и бързо събират нектар и захарен разтвор с концентрация около 50-55%.

При повечето цветоносни растения нектарът се отделя от нектарниците. Те се състоят от малки паренхимни клекти с тънки, нежни стени, покрити с епидермис. Нектарниците са разположени обикновено по цветовете, и то най-често при основата на плодника и тичинките, в удебеления на чашелистчетата или венчелистчетата и се наричат цветни нектарници за разлика от разположените по други части на растенията, като дръжки на листата, прилистници, прицветннци, пъпки и др., които се наричат извънцветни нектарници. Формата, месторазположението и броят на нектарниците са постоянни признаци на отделните медоносни растения. Количеството на отделяния нектар зависи от големината на нектарниците, но то не винаги е в зависимост от големината на цветовете. Така например има растения с много малки цветове, но благодарение на големите нектарници те отделят и голямо количество нектар.

Фактори, влияещи върху нектароотделянето

Отделянето на нектар от цветовете на медоносните растения зависи от географското положение и надморската височина на района, от характера на метеорологичните условия през периода на цъфтежа на медоносните растения, от равнището на агротехниката, сортовите особености и много други.

Географски условия

Установено, че нектаропродуктивността на едно и също медоносно растение е различна в зависимост от това, дали е на юг или на север.

Нектароотделянето на растенията се повишава и в зависимост от надморската височина, което качество се предава и в поколенията. Например при изследване на двадесет сорта червена детелина, отглеждани при едни и същи условия, сортовете, получени от северни и планински райони, са имали по-голяма нектаропродуктивност. Тази закономерност в основни насоки съвпада и с разкритата закономерност за медопродуктивността на пчелните семейства в зависимост от географската ширина.

Метеорологични условия

Метеорологичните условия оказват силно влияние върху отделянето на нектар от цветовете на растенията. Минималната температура, при която повечето растения започват да отделят нектар, е около 10-12°С, а най- благоприятната е от 16 до 25°С. За различните видове растения и сортове оптималните температури са твърде различни и се намират в тясна връзка с влиянието и на редица други фактори.

Сухите ветрове в съчетание с висока температура и ниска относителна влажност на въздуха предизвикват не само рязко намаляване на отделянето на нектар от цветовете на растенията, но довеждат и до деформация на нектарниците. При подобни условия концентрацията на захарите в нектара се повишава много и пчелите не могат да го събират. Оптималната за нектароотделяне относителна влажност на въздуха за повечето растения се движи между 60 и 80%.

Слънчевото греене спомага за увеличаване на нектароотделянето на повечето растения, тъй като то е пряко свързано с асимилацията. Някои растения обаче отделят по-интензивно нектар в облачно време, което може да се обясни със специфичните реакции и изисквания на отделните видове.

Влияние на торенето върху нектароотделянето на растенията

Калиевите и фосфорните торове засилват развитието на генеративните органи и допринасят за повишаване на отделянето на нектар от цветовете на растенията. Азотните торове при богати почви, в по-големи дози и късни срокове на внасяне най-често не оказват съществено влияние върху нектароотделянето, но на бедни почви и своевременно внасяне при добро овлажняване значително повишават нектароотделянето и добива на семена при повечето медоносни култури. Положително влияние върху нектароотделянето на цветовете на растенията оказват и микроелементите.

Влияние на поливането върху отделянето на нектар от цветовете на растенията

При редица растения голямо влияние върху нектароотделянето оказва поливането, особено в засушливите райони. То води до увеличаване на нектароотделянето на цветовете от 15-20% до 3-7 и повече пъти.

Влияние на сорта

Установено, че при различни култури отделяне на нектар от цветовете се движи в твърде широки граници, което е специфична особеност на отделните сортове, Някои сортове от една и съща култура отделят 10-55 пъти по-голямо количество нектар от други. При това колкото в по-голяма степен е изразена самостерилността на даден сорт, толкова нектароотделянето е по-интензивно, което се обяснява с необходимостта да се привличат насекомите и да се осигурява кръстосаното опрашване. Едновременно с това колкото по-голямо е количеството нектар, което отделят цветовете на ентомофилните култури, толкова по-големи са добивите на семена от тях.

При създаването на нови сортове от ентомофилни култури наред с другите качества те трябва да имат и голяма нектаропродуктивност, за да се осигури тяхното интензивно посещение от пчелите и да се гарантира по-пълноценно кръстосано опрашване на цветовете. По този начин по-пълно ще се задоволяват интересите на растениевъдството, а едновременно с това ще се създаде и по-богата медоносна база за пчелите.

Грижи за пчелните семейства през зимата

В състоянието си на относителен покой през зимата, за да осигури необходимата топлина за своето съществуване, пчелното семейство в зависимост от силата си и при отсъствие на пило косумира от 20 до 30 г. мед на денонощие. Силните семейства изразходват относително по-малко храна, пресметнато на кг. пчели. При по-ниски температури разходът е по-голям. Зимуването е продължителен период от жизнената дейност на пчелните семейства при нашите климатични условия и продължава около 5-6 месеца – от края на октомври до края на февруари.
В процеса на еволюция пчелните семейства така са се приспособили, че въпреки неблагоприятните зимни условия осъществяват съществуването си с минимално физиологично напрежение на организма си при възможно най-малък разход на храна и относително добро запазване на жизнеността си до настъпването на пролетта. Успешното им зимуване и тяхната продуктивност през следващия сезон зависят в много голяма
степен от технологията на пчелоотглеждане през предшестващия зимуването активен сезон и особено от подготовката за зимуване. Всяко семейство трябва да има млада майка с добри генетически заложби, което гарантира доброто яйцеснасяне и интензивното развитие на семейството през пролетта. От изключително значение е наличието на достатъчно количество качествени хранителни запаси от мед и прашец, разположени правилно в гнездото. Ако семействата са били добре подготвени за зимуването и правилно зазимени, а зимата е нормална, те не се нуждаят от съществена външна намеса. Важното е да им се осигурява пълно спокойствие. Дори най-малкия шум, сътресение или блъскане по кошерите, причинен от хора, животни, птици, минаващи превозни средства, клони на дървета и др. може да доведе до нежелани последици – консумацията на храна се увеличава, кълбото се разхлабва и разкъсва и от него се отделят и умират пчели. В резултат на това семейството отслабва и много често загива.
Пчелинът през зимата се наблюдава външно – за възможно изместване на кошера и покрива, прослушва се посредством тънка каучукова тръбичка, вкарана през входа на кошера – равномерният и спокоен звук на пчелите показва, че семейството е в добро състояние, ако се чува бръмчене на отделни пчели и звукът е силен, това означава, че има някакво неблагополучие. В такъв случай при първа възможност за отваряне на кошера се вземат мерки за отстраняването му.

За да се освободят от екскрементите, натрупани през зимата, пчелите използват за облитане слънчевите часове през по-топлите зимни дни, когато температурата се покачва над 9-10 градуса. Преди облитането мястото пред кошерите трябва да се почисти от снега или водата. За да не загинат пчелите се посипват материали за подсушаване – слама, пръчки, сгур и др. По начина на облитането им може да се „прочете“ какво е състоянието на пчелните семейства. Дружното енергично облитане показва, че е добро и, обратно – слабото  облитане, летежът на единични пчели, бавното им пълзене около входа говорят, че нещо не е наред. Вероятно са налице голяма влага, малко храна, някакво заболяване или други обстоятелства, които смущават семейството. Зимното облитане има и важно санитарно-практическо значение, тъй като заболелите и изтощени пчели излизат от кошера и умират и по този начин се намалява заразата вътре.

Температурните колебания /редуване на топли и студени дни и периоди/ провокират ранното яйцеснасяне на майката. При появата на пило пчелите повишават консумацията на храна и се съсредоточават около пилото. Ако няма пило, разходът на мед е 0,5-0,8 кг. месечно в зависимост от силата на пчелното семейство. При по-слабите семейства разходът на храна от 1 кг. пчели е по-голям, тъй като при тях топлоизолиращата повърхност на зимното кълбо е относително по-голяма. Медът около пилото намалява чувствително, пчелите изяждат храната и достигат до горната чат на питите. При внезапно застудяване те не са в състояние да се преместят встрани до питите с храна и дори при наличие на храна в крайните пити семейството може да умре от глад. Това налага при първа възможност да се осигури храна на нуждаещите се пчелни семейства и особенона по-слабите. За целта се подхранват с кристализирал пчелен мед, резервни пити с мед и в краен
случай с питки от медено-захарно тесто.

Успешното зимуване на пчелните семейства и по-нататъшното им развитие зависят изключително много от своевременно оказаната им помощ. Всеки опитен пчелар знае как и с какви хранителни запаси са сасимени пчелните семейства. За силните семейства с достатъчно доброкачествена храна не е необходимо да се полагат особени грижи през целия зимен сезон.
Силните, здрави и с достатъчно хранителни запаси пчелни семейства зимуват успешно при всякакви климатични условия без необходимостта от съществена намеса на пчеларя.

Код 21

Восъкоотделяне и градеж на пити

Восъкът е основният градивен материал на питите, които са жилището на пчелите. Прясно отделеният восък от восъчните жлези на пчелите, е течен и при съприкосновение с въздуха се втвърдява и се превръща във восъчна люспица с петоъгълна форма (каквато е формата на восъчното огледалце). Отделянето на восък е нормална физиологична дейност при пчелите работнички на възраст от 8-ят до 16-ят ден от излюпването им в сезоните, когато има добра беритба на прашец и нектар и отглеждат пило.

За пчеларите е от значение да знаят при какви условия восъчните жлези отделят восък и как най-пълноценно да го оползотворяват. Когато пчелите в семейството са ангажирани с активна работа по приемането и преработването на нектара и изхранването на пилото, тогава и восъчните жлези на тези пчели функционират нормално и отделят восък. Основното условие за функционирането на восъчните жлези при пчелите е тяхното пълноценно и обилно хранене с въглехидрати ( мед и нектар) и особено белтъчини (прашец). Консумирането само на една от тези храни не активира жлезите за отделяне на восък. В младите, токущо излюпени пчели восъчните жлези са недоразвити и постепенно се развиват с включването на пчелите в преработката на донасяната храна и изхранването на пилото. Пчелите най-активно отделят восък от 7-8 до 15-16 дневна възраст, докато са още в гнездото. Стане ли пчелата събирачка на нектар и прашец, големината на восъчните жлези намалява и те престават да отделят восък. Основно значение за това има приеманата от пчелата храна. Докато се храни с мед и прашец жлезите нарастват, а започне ли да се храни само с мед (както е при летящите пчели), големината им бързо намалява. Но в зависимост от нуждите на семейството функциите на восъчните жлези могат да се изменят. Така например при рояците, където са само летящи пчели, те започват да отделят восък и изграждат питите за складиране на храната и отглеждане на пилото.

Усиленото восъкоотделяне при пчелите започва обикновено с цъфтежа на джанката. Тогава пчелните семейства са добре развити, има достатъчно млади, отделящи восък пчели. Признак за начало на восъкоотделянето е забелването на питите в горния им край от пресен восък. Приготвените рамки с восъчни основи е желателно да се напръскат с топъл захарен сироп и да се поставят от двете страни до пилото. При поставяне направо на восъчни основи, изградените пити не винаги са с добро качество, защото температурите са непостоянни, в резултат на което восъкоотделянето намалява и пчелите често прояждат восъчните основи, по теловете. В този период се използват строителните рамки за борба с вароатозата и оползотворяване на восъкоотделянето на пчелите. Ако няма усилен принос на нектар, желателно е през вечер семействата да се подхранват със захарен сироп. За изграждане на хубави плодникови пити от едната страна на пилото се поставя строителна рамка, а от другата нормална рамка с восъчна основа. В строителната рамка пчелите залагат далаци с търтееви килийки и майката ги осеменява, а в нормалната рамка градят само работнически килийки.

При постоянно затопляне на времето в края на април и май рамките с восъчни основи може да се поставят и в средата на пилото, където се намират питите с люпещо се пило.

При поставяне на магазини на ДБ кошери плодниковите пити може да се изграждат, като се спускат през магазина. Половината рамка попада в плодника и празното пространство под нея служи за строителна рамка, където пчелите удовлетворяват инстинкта си за търтеево пило, а нагоре изграждат питата с нормални работнически килийки. След изграждането на питата далаците се изрязват и претопяват, а питата се поставя в плодника за осеменяване от майката.

При нужда за градеж на магазинни пити, при добра паша в магазина се поставят през една изградени и не изградени рамки с восъчни основи.

По същия начин се градят пити и при много-корпусните кошери. Важно условие за доброто им изграждане е да има достатъчно нектар и прашец в природата и силни семейства.

Науката е доказала, че за отделянето на 1 кг восък пчелите изразходват около 3.5 кг мед. Отделянето на восъка е нормален процес и дали ще го оползотвори пчеларят или не, пчелите ще го произведат и ако няма празни площи за градеж, ще изграждат мостове между и върху рамките или ще го изхвърлят навън от кошера. По време на усиления медосбор в кошерите трябва да има достатъчно изградени пити за складиране на нектара и прашеца. Изграждането на нови пити по това време е също добро и качествено и трябва да се използва от пчеларите.

За един активен пчеларски сезон силно пчелно семейство при идеално оползотворяване на восъка може да даде около 7 кг. Това е само теоретично, на практика не е възможно.

Далаците от строителните рамки се изрязват, изстискват се и отделената течност, състояща се от търтево мляко и нектар се налива в пластмасови бутилки и се съхраняват във фризер. Тази течност е идеална белтъчна храна за пчелите в ранна пролет. Восъкът се извлича чрез претопяване във вода. Поради съдържание на ларви, далаците не са подходящи за слънчеви восъкотопки.

Восъкът е ценна суровина и не бива да се пренебрегва неговото производство.

Източник:
Книга: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов

Подсилване на семействата за главната паша

Главната паша в отделните райони на страната е от различни медоносни култури и е по различно време.

Грешка допускат много пчелари, които поставят корпуси и магазини за мед на всички семейства, без да се съобразяват със силата им. Слаби семейства продукция не дават, а се развиват и дават много пило. Добрите пчелари използват 1/3 от семействата си като помощни и с тях подсилват останалите 2/3.

Лангстрот още установява, че пчелните семейства трябва да са силни и да имат достатъчно по количество и качество храна, добре осигурена вентилация и лесен достъп на пчелите до питите с храна. Само силните семейства могат да принасят много нектар и да бъдат здрави.

Само силните семейства не боледуват и дават продукция. Това трябва да бъде постоянна грижа на пчеларите.

Чрез различни технологични решения пчеларят може да си подсигури целогодишно силни семейства. Успешно може да се прилага препарата стартовит съдържащ кобалтов хлорид и др. микроелементи стимулиращи майката за снасяне на повече яйца и подържащи силата на семействата.

Важно условие за пълноценното оползотворяване на наличната паша са силните семейства, с достатъчно количество пчели - от 50 до 70 хил. за едно и над 100 хил. за двусемейните. При такова количество пчели в един кошер, се освобождават голямо количество летящи пчели (от 40 до 80 хил.) Колкото по-голям е броят на летящите пчели (нектаросъбирачки), толкова повече нектар ще бъде принесен в кошера.

Две семейства в един кошер дават винаги повече продукция отколкото две семейства поотделно в два кошера. По този начин се увеличава броят на летящите пчели - нектаросъбирачки.

В пчелина си пчеларите трябва да имат два вида семейства: производствени, които да събират мед, и по - слаби, които да произвеждат пчели и да подсилват производствените. Те трябва да имат нужния брой пчели, защото при по-малко пчели в семейството, голям процент остават в гнездото и се грижат за пилото, майката, охраната, приемането и складирането на нектара и прашеца и др. и малко са нектаросъбирачките.

Не всички семейства се развиват еднакво за главната паша, винаги има и по-слаби. Затова принципът е, пред главната паша силните семейства да бъдат още по-силни, средните да се направят силни, като се вземат пити със запечатано пило или пчели от слабите и други средни, с които се подсилват. По-слабите семейства с майките се запазват и служат за помощни.

По време на главната паша в по-слабите семейства се увеличава пилото, а в силните то трябва рязко да се намалява, с оглед освобождаване на вътрегнездни пчели за събирачки на нектар. В такива случаи някои пчелари прибягват към ограничаване на майката, чрез заделянето й в единия край на гнездото с Ханеманова решетка, или временно я отделят в помощно семейство. Отглеждането на пило е най-трудоемката и ангажираща много пчели задача. В разгара на медосбора на всеки пчелар са му нужни пчели за прибиране на нектара, а отглеждането на пило се оставя за след преминаване на усиленото нектароотделяне.

Много е важно е да се посрещне усиленото нектароотделяне със силни пчелни семейства. Колкото повече пчели има в кошера, толкова повече мед се добива.

Начините за постигане на това биват няколко:

1.  Подсилване с люпещо се пило. На избрано за събиране на нектар семейство, се придават няколко пити със запечатано и люпещо се пило, взето от средно семейство.

2.  Подсилване (подсипване) с пчели. На семейство, което следва да се подсилва, на прилетната дъска и пред нея се простира някаква кърпа. От семейство, което няма да участва в приноса на нектар, се вземат няколко пити с пило и пчелите върху тях и се изтърсват върху кърпата на подсилваното семейство. Питите с пилото се връщат в старото семейство. Младата пчела се насочва и влиза безпрепятствено в новия кошер, а старата - се връща обратно. Предварително трябва да се намери майката на подсилващото семейство и да се отдели в единия край на кошера, за да не се пренесе погрешно и изтърси в подсилвания.

3.  Подсилване с помощно семейство се прави, като предварително до всеки кошер, който се прецени, че ще се използва за медосбор, се поставя на разстояние до 50 см. помощен кошер, който е по-слаб и от него ще бъде използвана летящата пчела. По време на най-големия нектаропото, към 10 часа преди обяд, помощният кошер се отмества на повече от 1 м. встрани. Всички, излетели от него пчели ще влязат след прибиране от пашата в съседния кошер и ще останат в него. Натоварената с нектар и прашец пчела бива приемана безпроблемно във всеки кошер. След приключване на пашата от силния кошер може да се вземат пити със запечатано пило или пчели и да се подсили помощния кошер. По този начин в основния се предотвратява роенето, а другият се подсилва и става годен вече за събиране на нектар. Тази възможност при пчелното семейство се използва винаги при правилното и рентабилно пчеларстване.

4.   При многокорпусните кошери  подсилването става с цели семейства, като корпусите с пчели и пило се слагат над основното семейство и се преграждат с Ханеманова решетка или специални преградни дъски, а входовете им се обръщат на обратната страна на основния кошер, излетелите пчели, натоварени с нектар ще се върнат в долния кошер, където ги приемат и там остават. Много удобно се работи с преградна дъска с два отклоняващи пчелите входа. Това са така наречените двусемейни кошери.

5.  Старите пчелари са използвали като помощни семейства тръвни, които са ги държали до основните и при отместването им встрани пчелите са налитали в основните кошери, а тръвните след това са използвани за развъдни.

При интензивното пчеларство е нужно съобразно с условията в даден момент, да се подсилват силните и средните семейства с оглед по-високи добиви. В следващи моменти след намаляване на нектароотделянето, да се отнемат пчели и пило, да се разделят много силните и да се образуват отводки, които при нужда да се използват. Това не означава да се правят слаби семейства. От всяко силно и средно се отнемат в подходящ момент излишните пчели и пило, така че основното семейство бързо да се възстанови, а отводката да се развива.

Принципите на рентабилното пчеларство са:

-  в главната паша да участват само силни пчелни семейства, като след това се използват и за създаване на отводки;

-  силните семейства се създават, чрез събиране на две в един кошер разделени с Ханеманова решетка или до всяко силно да има помощно семейство;

-  да се работи винаги с млади майки и силни семейства. Подсилването трябва да се извършва 5-6 дни преди цъфтежа на основните медоносни растения.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов

Обединяване на пчелни семейства

Обединяване на семейства обикновено се извършва през есента или през пролетта и е свързано с различни причини. През есента се обединяват слабите семейства и запасни пчелни майки, които имат малко пчели и трябва своевременно събрани, за да може да издържат дългата и студена зима. Обединяването на семейства през пролетта е вързано с други цели - осигуряване на силни пчелни семейства с много летящи пчели за усвояване на главната паша, когато това не може да стане по пътя на естественото развитие на колонията дори и с използването на стимулиращи това развитие методи. Причина за обединяване на семейства през пролетта може да бъде и осиротяването им по време на зимуването им и невъзможност да бъде осигурена друга майка. Основно правило при обединяване на пчелни семейства е, че винаги по-слабото семейство се обединява към друго по-силно. Когато и двете семейства имат майки по собствена преценка пчеларят оставя по-добрата (по-младата и по-активно снасящата). При условие, че се налага обединяване през есента да не се забравя, че пчелите по-трудно приемат майките, тъй като инстинктът за размножаване е по-слаб, което през пролетта е точно обратното. Ако семейството без майка още не е станало търтовка то приема по-лесно новата. Преди обединяването на две семейства (7-8 часа преди това) трябва да се отстрани майката на семейството, което ще пренасяме. Желателно е също да се отстранят и питите с пило и яйца, за да почувства семейството, че е осиротяло и по-лесно да приеме майката. Проблем се създава с част от пчелите на пренесеното семейство, които ще се завърнат на мястото на стария си кошер. Затова той трябва да бъде отстранен, при което те ще се разпръснат по съседните кошери без да има опасност от нападение. Важно условие е уеднаквяването на миризмата на двете семейства преди обединяването им. В практиката се използват различни средства за успокояване на пчелите, а по време на работа с двете семейства да се използва винаги и пушалката, тъй като пушекът успокоява пчелите. За уеднаквяване на миризмата може да се използват най-различни растителни миризми. Стените на плодника, покривалото и разделителните дъски в кошера се натриват с маточина три-четири пъти през дена, а семействата се обединяват привечер. Освен маточина може да използваме стебла и листа от мента, чубрица, мащерка, индрише и дори кромид лук. Неприятната за нас миризма на лука успокоява пчелите. Може да се използват и различни други разтвори като разредена с вода домашна сливова, плодова и ли гроздова ракии. С този разтвор се напръскват пчелите от двете страни на всяка пита, така че да са намокрени и да не могат да летят. Събраните пчели от двете семейства в един плодник започват да трепкат с крилца, за да се подсушат и постепенно се обединяват до сутринта. Може да се използва мастика, ментовка, лимонова или розова (гюлова) вода. При обединяването на пчелните семейства много пчелари използват обикновен вестник. С него се разделят двете семейства преди обединяването им. Вестникът служи като разделителна дъска и да се внимава да няма пролуки между двете семейства. Обединяването трябва да стане чрез прояждане на вестника от пчелите, при което те постепенно се обединяват. Когато се работи с многокорпусни системи кошери обединяването се извършва още по-лесно. Между корпусите се поставя вестник, а прелката на горното семейство се затваря. Пчелите в горния корпус нямат друга възможност да излязат освен да надупчат вестника и да се обединят с долното семейство, което има майка. Входовете (прелките) на обединените семейства допълнително се стесняват временно, за да се предотвратят кражби.

Начин за направа на силни и здрави семейства

 
Доказано е, че силните пчелни семейства, по-добре зимуват, изразходват по-малко храна, пролет по-бързо се развиват, по-малко боледуват и дават по-добра продукция, спрямо средните и слабите.

През изминалите години в пчеларството са изпробвани и описвани много методи за получаване на силни семейства.

В последните години все по-често, в света и у нас, се пропагандират методи за създаване на силни семейства. Описват се технологии, някой от които се прилагат в различни места на света, при коренно различни условия и продължителност на нектароотделяне.

Един удобен при нашите климатични условия и лесен за работа за създаване на силни семейства е следния метод.

През пролетта, когато е налице обилна паша, от силните семейства се отнема майката с пита с пило и пчели и се прави отводка, която се настанява в нуклеус или празен кошер в съседтво с основния. Няма значение какво ще се прави след това с нея, ново семейство или ще бъде използвана като помощно.

За 9 дни откритото пило в старото семейство е изхранено и запечатано. От запечатаното – пчелите са се излюпили, заложили са няколко маточника и очакват излюпването и оплождането на младата майка, за да се включат в отглеждането на новото пило.

Ако пчеларят има нужда от майки, отбира по негова преценка, някой хубав маточник и го поставя в семейство или в отводка за излюпване и оплождане на новата майка. От останалите маточници, пчелите си избират, която им харесва. Те извършват това по-добре от човека.

През тези 25 дни, докато в гнездото няма майка и прясно пило, пчелите са освободени от кърмаческа дейност и повечето са станали събирачки на нектар и прашец. Когато нектар отделянето е добро, пчелите безпроблемно запълват питите в един или два магазина и изграждат по 2-3 плодникови пити. Семейството си произвежда майка и след 25 дни тя започва да снася яйца. През това време в него няма пило и всичките пчели са събирачки на нектар.

Между 15 – тия и 23- тия ден от премахването на майката и преди оплождането на младата, в семейството няма прясно пило, а от излюпващото се – излизат постоянно люпещи се пчели и търтеи, а с тях и намиращите се в пилото кърлежи на вароатозата. Тогава спокойно може да се третира семейството срещу кърлежите с мравчена или оксалова киселина, ментол, екостоп и др.

По това време в семейството няма пило и всички кърлежи на вароатозата са върху пчелите, затова третирането може да се извърши няколкократно, през 3-4 дни.

След оплождане, новата майка започва да снася яйца и семейството продължава да работи, без да има опасност от роене.

Какво става с отводката със старата майка? За тези 25-30 дни тя се развива, има пило на 3-4 пити и продължава да се развива и с пчели и пило от нея, се подсилва основното или други семейства, които участват в медобера т.е. използва се като помощно семейство. За предпочитане е да се използва за подсилване на основното семейство, от което е направена отводката, защото пчелите са сестри.

В края на медосборния период, което е между 20 и 30 юли, когато пчелите започнат да изгонват търтеите и майката представа да снася търтееви яйца, за последно се свалят, магазините и се центрофугира медът от тях.

В края на юли, при свалянето на магазините, се прави основно третиране срещу вароатоза независимо с какво, важното е да бъдат спазени дозите, съгласно указанията и времето, когато майката престане да снася неоплодени яйца, търтеевото пило намалява, а пчелите изгонват търтеите. Всички кърлежи, които са в търтеевото пило, а това са около 80-85 % , навлизат в работническото пило, или се захващат за пчелите, които напускат семейството.

Изпразнените пити се връщат в кошерите за обиране от пчелите и за принос на нектар, ако още има.

През септември, ако се прецени, че има нужда от нови бройки семейства, се обединяват по няколко от направените по горния начин отводки, за да станат силни семейства за зимата и се зазимяват.

Ако пчеларя няма нужда от нови семейства, извършва присъединяване на отводките с основните семейства, от които са направени. Пчелите им са сестри и стресът е малък, а семействата стават достатъчно силни и добре зимуват. Трябва във всяко семейство за зимата да има минимум 25 – 30 хиляди пчели и 25-30 кг нектарен мед и 3-4 пити с прашец. Това се осъществява, като през годината не се пипат питите с мед от плодника. Пролетта такива семейства се развиват успешно, без особена намеса от пчеларя.

При зазимяването през октомври, се премахват лентите, пробиват се дупки в средата на плодниковите пити (10-12 мм в горния край на питите), за преминаване на пчелите и майката през тях, до страничните пити с мед, а майката при осеменяване на страничните пити, през зимата. Прави се последно третиране срещу вароатозата, като се напръскват пчелите с 3 % оксалова киселина. Преглеждат се питите в магазините да няма мед в тях и се оставят да зимуват, над плодника. Така се икономисва време и място за складиране и предпазване от молци.

Поставят се мише предпазителите на кошерите, без да се стесняват входовете, за добър въздухообмен.

Това е за кошери Дадан Блат – 10 и 12 рамкови.

Същото може да се прави и с многокорпусните кошери, само, че майката се изнася в най-горния корпус и заделя с плътна преграда. Там се прилагат системите на работа с ЛР кошерите.

Есента задължително се проверява количеството нектарен мед в плодниците и се преценява във всяко семейство да има не по малко от 25 – 30 кг.

Ако евентуално е имало добра паша, след като е изваден меда в края на юли и в магазините пити има складиран допълнително мед, той се разпечатва и остава в магазините отгоре над плодника, за да го свалят пчелите в плодника и да запълнят освободените от есенното пило пити. Отгоре се оставят толкова магазини с празни пити, с колкото е работено през лятото или пчеларят прецени.

По този начин с минимален разход на труд и средства се постига следното:

• не се безпокоят често пчелите;
• работи се само с млади – едногодишни майки;
• на лице са целогодишно силни семейства;
• третира се фракционирано и целогодишно срещу вароатозата;
• работи се с две майки (майка и дъщеря) само, че не в едно, а в две семейства- основно и отводка, като при нужда става подсилване с пчели от отводката на основното семейство и то е винаги силно, с над 60 -70 хил. пчели;
• избягва се роене;
• не се подхранват пчелите стимулативно през август и пролетта;
• не се използва захар за подхранване, само в краен случай в началото, при направа на отводките;
• през зимата не се пипа в кошерите, само се прави външен оглед за злосторство или друга нередност;
• при трайно затопляне на времето, в края на март, се прави основен пролетен преглед.

Какво се прави с отводките със старите майки? Както вече беше казано по-горе: подсилват се другите семейства, връщат се в основното семейство или се групират по няколко в ново силно семейство.

 Доц. д-р Боян Първулов