От 16 май приемат заявки за плащане по пчеларската програма

 На 16 май 2012г. ДФ „Земеделие” отваря прием на заявления за плащане по мерки B „Борба срещу вароатозата”, C „Мерки за подкрепа на извършването на физико-химичен анализ на пчелния мед” и D „Подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността” от Националната програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013г.

         В срок до 31 август 2012 г. кандидатите, които вече имат сключени договори за получаване на безвъзмездна финансова помощ по програмата, могат да подават заявления за изплащане на субсидията, след като изпълнят инвестициите си. Документите се приемат в отдел „РРА-РА” на областните дирекции на ДФЗ в следните градове:

·        Областна дирекция София (за София-град, София-област и Перник);

·        Областна дирекция Варна (за Варна, Добрич и Шумен);

·        Областна дирекция Разград (за Разград, Русе и Силистра);

·        Областна дирекция Велико Търново (за Велико Търново, Търговище и Габрово);

·        Областна дирекция Монтана (за Монтана и Видин);

·        Областна дирекция Плевен (за Плевен, Ловеч, Враца);

·        Областна дирекция Благоевград (за Благоевград и Кюстендил);

·        Областна дирекция Пловдив (за Пловдив и Пазарджик);

·        Областна дирекция Хасково (за Хасково и Стара Загора);

·        Областна дирекция Кърджали (за Кърджали и Смолян);

·        Областна дирекция Ямбол (за Ямбол, Сливен и Бургас).

         Необходимите за кандидатстване документи са публикувани наwww.dfz.bg, раздел „Селскостопански пазарни механизми”, в менюто „Месо и пчеларство” –  „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013г.”

Пчелогонка

Пчеларската ферма на Венер

Помощ За Съфинансиране На Застрахователни Премии При Застраховане На Пчелни Кошери С Пчелни Семейства

Д Ъ Р Ж А В Н А  П О М О Щ

„Помощ за съфинансиране на
застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства”

            Помощта се предоставя под формата на заплащане на застрахователни премии  на земеделски производители от подсектор „Пчеларство” при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства.

Ползватели

Подпомагат се земеделски производители, отглеждащи пчелни семейства за застраховане на пчелните кошери с пчелни семейства срещу загуби, причинени от:

Неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия („неблагоприятно климатично събитие”, което може да бъде приравнено на природно бедствие, означава климатични условия, които унищожават над 30% от средногодишната продукция на даден земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високия и най-ниския показател): буря; ураган; проливен дъжд;  наводнение; градушка;  удар от мълния; свличане и срутване на земни пластове;  заледяване/обледяване.

Климатични събития:  буря; ураган; проливен дъжд; наводнение; градушка;  удар от мълния;  свличане и срутване на земни пластове; заледяване/обледяване.

Болести при пчелите: нозематоза;  акароза.

 Максимален интензитет на помощта:  80% от размера на застрахователната премия, заплащана по застрахователни договори, в случаите, когато в полицата се посочва, че застраховката покрива само загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия. 50% от застрахователната премия, ако в полицата е посочено, че застраховката покрива загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, и други загуби, причинени от климатични събития; и/или загуби, причинени от болести при пчелите.

Максималният общ бюджет на помощта за периода на прилагане е в размер на 3 611 508 лв. в т.ч.: - за 2012 г. – 1 805 754 лв.; – за 2013 г. – 1 805 754 лв.

Помощта покрива загуби при застрахователна тарифа до 7% и при допустим максимален размер на застрахователната премия – 14 лв. Разликите над тези параметри се поемат от земеделския производител.

  Документи за предоставяне на помощта

За предоставяне на помощта земеделските производители представят следните документи:

1. Заявление по образец за кандидатстване от земеделския производител с посочване на: броя на пчелните семейства към датата на кандидатстване; IBAN сметка; декларация за липсата на задължения към Фонда; декларация, че попадат в категория малки и средни предприятия; декларация, че за същите застрахователни рискове, земеделския производител не е сключил застрахователна полица с друг застраховател; декларация за размера на средногодишна продукция за предшестващ тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател;

2. Документи, удостоверяващи средногодишна продукция за предшестващ тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период,
като се изключват най-високият и най-ниският показател:

- За физически лица: копие от Приложение 3 «Доходи от друга стопанска дейност» към Годишна данъчна декларация  по ЗДДФЛ, със заверка „Вярно с оригинала”

-За юридически лица:  Опис на приложени счетоводни документи (фактури, стокови разписки, документи от НСИ и др.), удостоверяващи средногодишна продукция за предшестващ тригодишен период или средния обем за три години на база предшестващия петгодишен период, подписани от счетоводител и представляващия дружеството.

3. Извлечение от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) за регистрация или пререгистрация на пчелина[1] като животновъден обект, съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

4.  Копие от ветеринарния дневник на пчелина, удостоверяващ брой пчелни семейства;

5. Копие от регистрационна карта и анкетен формуляр, удостоверяващи актуална регистрация за земеделски производител по Наредба 3 от 1999 г.;

6. Удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, издадено от съответната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но не по-късно от два месеца преди датата на подаване на документите в териториалната структура на ДФ „Земеделие”;

7. Договор, сключен между земеделски производител и ДФ”Земеделие”;

8. Застрахователна полица-оригинал от застрахователя, с приложен документ за банковата сметка на застрахователната компания, издаден от компанията.

9. Платежен документ (оригинал), удостоверяващ извършено плащане по полицата по банков път.

 Срокът за кандидатстване и издаване на удостоверение е от 1 (първи) април до 31 (тридесети и първи) октомври на всяка година

Крайната дата за изплащане на средствата е 15 декември на всяка година.

До 80% от разходите за застраховки на пчелни кошери ще се поемат от нова държавна помощ, съобщиха от министерството на земеделието. За целта през 2012 г. се отпускат над 1 млн. лв. Кандидатстването вече започна от 2 април и ще продължи до 31 октомври.

С най-висок процент - 80 на сто от размера на застрахователната премия, се покриват полици, които включват загуби от неблагоприятни климатични явления и събития като бури, урагани, проливни дъждове, наводнения, градушки, удари от мълния, свличане и срутване на земни пластове. Признават се природни бедствия, които унищожават поне 30% от средната годишна продукция на земеделския производител.

С по-нисък размер на държавната помощ - 50 на сто от застрахователната премия, пък се покриват полици, които освен загуби от бедствия включват и други вреди от болести при пчелите като нозематоза и акароза.

Схемата "Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства" е вписана в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия на 6 март. Тя ще се прилага и през следващата календарна година - 2013 г. Тогава бюджетът също се предвижда да бъде над 1 млн. лв.

Помощта се дава на малки и средни предприятия в подсектор "Пчеларство", които могат да бъдат физически или юридически лица. Те трябва да имат регистрирани или пререгистрирани пчелини като животновъден обект по реда на наредба №27 от 10 юли 2002 г. Пчелните семейства пък е задължително да са идентифицирани чрез маркиране на кошерите. Кандидатите за помощта трябва да са регистрирани и по реда на наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
Задължително е пчеларите, които искат да се възползват от парите за съфинансиране на застрахователни премии, да нямат изискуеми задължения към фонд "Земеделие" и държавния бюджет.

Сред мотивите за прилагане на новата помощ е, че пчеларството е един от секторите в българското земеделие, в който неблагоприятните климатични условия и болести се отразяват в най-голяма степен и са причина за загуби на стопаните.

Как трябва да се работи с пушалката

Пушалката е необходим инструмент при работа с пчелите. Чрез дима пчеларите успокояват пчелите и намаляват ужилването от тях. При подпушването у пчелите се събужда инстинктът за самосъхранение, изработен през хилядолетията. При възникване на пожар в природата те трябва да се спасяват и да отлитат надалеч, на нови места. За да имат достатъчно хранителни запаси за дългия предстоящ път, те се насмукват и напълват гушките си с мед. Пчелите с пълни гушки не жилят. Пчеларите използват тази особеност, за да се предпазят от ужилвания, Като подпушват кошерите преди да ги отворят и да работят с тях.

Пушека не е безопасен за пчелите, затова честото и обилно подпушване не е за препоръчване. От проучванията на Мишин и Макаров (2000 г.) се установява, че димът първо е вреден за самия пчелар, на второ място за пчелите и на трето - попаднал в пчелните продукти, влошава техните качества. За неблагоприятното влияние на дима върху пчелите и пчелните продукти предупреждават и Дмитриев (1986) и Гробов (1987). В пушалката горенето е ниско температурно, с недостиг на кислород. В резултат на непълното горене се отделят много токсични вещества: тежки метали, смолисти вещества, феноли, азотни окиси, сяра, въглерод, сероводород и др. 

В дима се съдържат и голямо количество сажди с размери от 0.5 до 50 милимикрона, които имат канцерогенно действие. Саждите полепват по пилото, по космичките на пчелите, върху рамките, по стените на кошера, проникват в дихателната система на пчелите, влизат в химично взаимодействие с меда, прополиса, восъка и т.н., с което ги замърсяват.

В резултат на задълбочени проучвания Мишин и Макаров установяват, че при опушените пчели мастното тяло силно намалява в сравнение с неопушваните. В тялото на опушените се установява почти два пъти по - високо съдържание на олово в сравнение с неопушваните. Интензивното опушване на пчелите повишава количеството на замърсяващите вещества в тялото им и влияе отрицателно върху запасяването им с резервни вещества, Което отслабва пчелното семейство, намалява медосбора и влошава зимуването. Причини за това са газообразните вещества, Които се отделят при изгарянето на дървото, особено при използване на гнила дървесина от дървета расли в замърсени екологични условия. Такива дървета натрупват от почвата и атмосферата значителни количества тежки метали: сяра, флуор и др. (Гробов,1987, Илин, 1991). В дима от пушалката е установено, че се съдържат най - много СО и СО2 от 0.67% до 6 %, NО от 74 до 470 ррм и др.

Особено вредно за здравето на човека и пчелите е изгарянето на слама, зебло, запълнено с прополис, бороби шишарки, картони за яйца, дървесина, напоена със смоли и други подобни. Изгарянето на тези материали увеличават съдържанието на СО 5 пъти, а на NО е 1.5 до 1.9 пъти и СО2 - 1.5 пъти, Като се появяват и N02 и сяра. Големи количества вредни вещества се отделят при изгарянето на слама и изсъхнала трева.

Установено е, че най - малки количества СО и NО в дима се получават при изгаряне на кора и гнила дървесина от топола, при изгарянето на праханова гъба от стъблото на ябълка, поради което са за предпочитане.

Независимо от отделяните вредни вещества при изпол­зването на пушалките пчеларите не могат да се откажат от тях. Нужно е обаче да се работи по възможност по малко с пушалката, като се използват екологично чисти заместители на естествената дървесина. На пазара у нас има такива. Много ще поставят въпроса за изсъхнали животински изпражнения, но от известни етични съображения този въпрос не би следвало да се коментира.

Трябва да се работи в подходящо време, когато пчелите най - малко се дразнят и да се намали до минимум използването на дим при работа, а за успокояването им преди отваряне на кошера да се пушне няколко пъти през прелката и да се работи спокойно. При отварянето да не се тропа, а леко да се отстрани надиста пчелна продукция и намаляване на стреса върху пчелите, а това не е без значение. Запазва се жизнеността на пчелите. рамъчният капак и да се покрият питите с платно, като се открехва само там където се работи. Да се избягват резките и бързи движения. Да се изважда крайната пита и да се придвижват към нея останалите така, че да не се дразнят пчелите. По възможност при тихо и безветрено време да се работи без пушалка.

Подпушването стресира пчелите и те преустановяват цялостната си дейност. Престават да се грижат за пилото, не подхранват майката, тя спира да снася яйца, завърналите се в кошера нектаросъбирачки не излитат отново и т.н. -  разстройва се за дълго време цялостната работа на семейството. При продължителна работа в гнездото и подпушване, след това са необходими часове за възстановяване на нормалната дейност на семейството.

Прилагането на гореизброените мерки и намаляването на подпушването с всевъзможни, попаднали под ръка на пчеларите, вещества, допринася за намаляване на вредното действие на дима върху пчеларя и пчелното семейство, до получаване на по – чиста пчелна продукция и намаляване на стреса върху пчелите, а това не е без значение. Запазва се жизнеността на пчелите.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов

Подхранване на пчелите

Пчелната подхранка според пчеларите е много полезна. Описаната пчелна подхранка предпазва пчелите от болести.

Независимо от запасите на храна в кошера подхранването на пчелите с медено тесто през януари и февруари е от голяма полза за пчелите. Подхранваните с медено тесто семейства се развиват рано напролет.

Меденото тесто е концентрирана диетична храна, не задръства дебелите черва на пчелите и ги предпазва от незаразна диария. И през най- студените зимни дни, когато пчелите не могат да се облитат по- продължително време поради това, че се хранят с медено тесто, те не заболяват.

Хърватските пчелари редовно хранят пчелите през зимата с медено тесто и са много доволни. Когато бях в Загреб, в много пчелини видях силно развити пчелни семейства без никаква следа от диария. Хърватските пчелари приготвят меденото тесто така: сваряват гъст захарен сироп от една част вода и три части захар. Щом сиропът изстине, прибавят 200- 250 г. мед и по 2-3 г. винена киселина (лимонтозу) на килограм сироп. Смесват тестото с 3-4 кг пресята пудра захар, докато престане да се лепи по ръцете. Когато бъде готово тестото, насипват го в ниски буркани от 1 кг, които поставят с отвора надолу под платното над рамките. Това се прави към обед в по- топлите часове на деня. Тъй като тестото е достъпно за пчелите, те го вземат непрекъснато. Един килограм медено тесто е достатъчен за изхранването на средно пчелно семейство за месец. Подхранването на семействата с големи количества медено тесто е много по- практично, отколкото даването на медени питки от по 200-300 г, защото се дава еднократно. Не се тревожат пчелите с отваряне и хранене и се спестява много труд на пчеларя.

Меденото тесто предпазва пчелите от манова токсикоза и диария. Ако тези болести са се появили вече, след неколкократно подхранване с тесто заболяването изчезва напълно. Меденото тесто може да се дава на пчелите и в по- студени дни, защото се поставя непосредствено върху гнездото. Пчелите, подхранвани с медено тесто, се активизират, майката започва да снася усилено и семейството се засилва, докато започне подбудителното подхранване. Такова семейство е напълно подготвено за главната паша.

Ползата от храненето с медно тесто се вижда от следния опит. През есента на миналата година почти всичките семейства бяха запасени с повече манов мед. Тежката зима се отрази зле върху презимуването. Облитане през зимата и рано напролет не стана. Появиха се манова токсикоза и диария в остра форма. Наложи се да взема бързи мерки за спасяване на семействата. На 2 март към обед набързо дадох на всички пчелни семейства освен на две, които оставих за опит, по една питка медено тесто от 200-300 грама. На 16 и 22 март им дадох още по една питка. Всички семейства, които храних с медено тесто, оздравяха от диарията. На 5 април започнах подбудително подхранване на всичките семейства, включително и на двете опитни, със сироп 1:2 с прибавка по 5 г лимонтозу на всеки килограм сироп. На 15 април при прегледа по пчелите нямаше диария, семействата бяха с много пило и пчели. Опитните семейства бяха с малко пчели и със съвсем малко пило. Подхранваните пчелни семейства бяха подготвени за главната паша и събраха двойно повече мед от неподхранваните с медено тесто.
Какъв е изводът от опита?

Безспорно полезно е да се хранят рано напролет пчелите с медено тесто с прибавка от лимонтозу. Независимо от наличните количества мед и храна в кошера.
Източник